Йосиф Соколски: Разлика между версии

| име = архиепископ Йосиф Соколски

| роден-мястодата = Нова махала, Габровско, днес квартал на [[Габрово1786]]

| починалроден-място = [[КиевНова махала]], [[РускаГабровско]]<br>[[File:Ottoman империяflag.svg|23px]], сега [[УкрайнаОсманска империя]]

=== РанниМладежки години ===

РоденЙосиф Соколски е роден със светско име Иван около 1786 г.<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 628 |url= |accessdate=}}</ref> в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 629 |url= |accessdate=}}</ref>.

До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава [[Света гора]] (Атон) през 1820-те год., откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети [[Онуфрий Габровски]]. На 1 май 1826 г. става игумен на [[Калоферски мъжки манастир|Калоферския мъжки манастир]]. Както пише [[д-р Петър Цончев]], {{цитат|Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на [[Будин]], 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник [[Васил Михов]], който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо.<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 629. |url= |accessdate=}}</ref>|}}

Според някои автори, като Теплов и [[Раковски]], преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф [[Станимир Станимиров]], както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 628-629 |url= |accessdate=}}</ref>.

=== Основаване на [[Соколски манастир|Соколския манастир]] и Габровския девически манастир ===

Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе 2-та манастира. Както пише д-р Петър Цончев, {{цитат|За неуморната му дейност по събиране средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 632-633 |url= |accessdate=}}</ref>.|}}

След като Неофит Бозвели напуска манастира, училището замира поради липса на учител. Архимандрит Йосиф Соколски въпреки това решава да открие истинско духовно училище за свещеници и за монаси. Поради липса на средства не успява да осъществи замисленото. През март 1847 г. успява да изходатайства от Търновския митрополит Атанасий пантахуза (разрешение) за събиране на помощи от епархията, като събраната сума щяла да отиде „за доизкарване и украса на манастира“ и за училището, което щял да открие за свещеници и монаси. Поради много причини не успял да открие така мечтаното училище. До края на дните си милеел за манастира и не преставал да пише от Киевско-Печорската лавра на габровските първенци и еснафи да се трудят за него<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 633 |url= |accessdate=}}</ref>.

=== Подписване на Унията с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] ===

Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху българската православна църква и върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз [[Алексей Лобанов-Ростовски|Лобанов]] решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на [[Найден Геров]] и [[Петко Р. Славейков]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84+%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%20%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков , издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стрс. 593-594.]</ref>

Според общественика и изследовател на Габровския край д-р П. Цончев скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г., заедно с [[П. Р. Славейков]]<ref>{{cite Цончев,book д-р|title= Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 637 |url= |accessdate=}}</ref>. Католическата църква в България поддържа различна версия за това събитие: архиепископ Йосиф не бил напуснал доброволно Цариград, а бил отвлечен с помощта на П. Р. Славейков, който го „подмамил“ да разгледат парахода „Елбрус“, докато чакали за среща с български владици, поддръжници на унията. След което параходът отплувал за Одеса заедно с тези двама пътници на борда<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=51 Виж]</ref>.

=== Последни години (в Киевско-Печорската лавра) ===

През 1861 г. на 2 пъти участва в служба в църквата на лаврата, след което повече не му се разрешава участие в службата. През 1862 г. му се отпуска руска държавна пенсия в размер 700 рубли годишно, увеличена на 1000 рубли през 1868 г.<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 638 |url= |accessdate=}}</ref>

След полското въстание в 1863 г. възниква конфликт между руското правителство и папа Пий IX, поради което всички католически епископи били изгонени от Русия (тогава по-голямата част от днешна Полша е била в границите на Руската империя). Много селища от епархия Холм останали без свещеници, тъй като нямало кой да ръкополага нови католически свещеници. С разрешение на император Александър II архиепископ Йосиф Соколски е бил изпращан в Холм да ръкополага свещеници през януари и ноември 1872 г., октомври и ноември 1873 г. и ноември 1874 г., като ръкоположил общо 72 свещеници<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. 638–639</ref><ref>ТезиХудожник|location= действияС на|isbn= Йосиф|pages= Соколски638-639 като|url= действащ архиепископ показват, че той едва ли доброволно се е разкаял и отказал от поста си в Цариград.|accessdate=}}</ref>.

През всичките години, прекарани в Русия, Йосиф Соколски многократно подава писмени молби да му бъде разрешено завръщане в България. След 1878 г. отново подновява тези молби, но му е било отказано<ref>Цончев,{{cite д-рbook Петър.|title= ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ.|last= Художник,Цончев С.|first= д-р Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1934 (Габрово, 1996),|publisher= спеч. Художник|location= С |isbn= |pages= 640 |url= |accessdate=}}</ref>.