Стефан Тинтеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Починали в Стара Загора, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{обработка|форматиране}}
{{Личност
| име = Стефан Тинтеров
| име-оригинал =
| категория = юрист
Ред 8:
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Бургас]],
| починал-място = [[Стара Загора]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Юрист
Ред 25:
}}
'''Стефан Константинов Тинтеров
За пръв път се печата през 1905 г. От 1906 г. започва да сътрудничи със стихове в сп. "Демократически преглед". От 1907 г. е неразделен приятел на Петко Росен. Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в "Българска антология". Нашата поезия от Вазова насам" (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Пише в духа на символизма. Автор е на философската поема „Градът“ (1910) и на няколко литературно-критични статии. Превежда френски и немски поети.
Поетът-символист Стефан Тинтеров (Вен Тин) заема заслужено място в нашата литература след [[Пенчо Славейков]] и Яворов, между [[Димитър Бояджиев]] и [[Димчо Дебелянов]]. Той е част от средищното звено, което свързва първото и второто поколение български модернисти. Седемгодишният му творчески път (1906-1912 г.) съчетава в едно дебют, зрелост и безсмъртие. Вен Тин впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, начетеност, безспорен талант. Поезията му е с тиха съзерцателна философска вглъбеност, универсално-интимна, с пастелно звучене и филигранен поетически изказ. ▼
== Творчество ==
▲Поетът
Първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист е съставената от Владимир Стоянов книга "Призраци" (1994). Това е книга, посветена на един самоназовал се избраник - поета символист и модернист Вен Тин (Стефан Тинтеров), открит за българската литература преди няколко години от варненския поет и литературовед. Тя е и книга за избрани читатели - за онези, които не просто са изкушени от литературата, а я вдишват като кислород, без който се затлачва кръвопотока на душите им. Защото Вен Тин живее кратко като Христо Ботйов, но учестява съдбата си с щедростта на своя талант и работоспособност, която изумява. Той е поет, критик, полиглот-преводач, юрист, стенограф, окултист - и навсякъде оставя белези за ранозрейното си дарование.
Line 35 ⟶ 38:
Неговата хроника е вписана в хроничното време на боледуващия български модернизъм. Както "боледува" родилката по време на предупредителните контракции. Затова животът на Тин е разказан от Владимир Стоянов като бродерия върху канавата на епохата, но и като цветен конец, който се хармонизира с други конци върху ковьора на литературната ни история - [[Пейо Яворов]], [[Пенчо Славейков]], [[Теодор Траянов]], [[Димчо Дебелянов]].
С този труд [[Владимир Стоянов]] затваря окръжността, която започна да описва с издаването на поетичното наследство на Вен Тин. Книгата му "Призраци"
== Биографични бележки ==
* 1885 г. На 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда Стефан Тинтеров (Вен Тин). Баща му е родом от [[Калофер]], възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: "Цвете мило, цвете красно…" и "В цветя, в треви зелени…".
* 1892/1903 г. Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.
Line 51 ⟶ 52:
== Външни препратки ==
*
[[Категория:Български
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Теософи]]
[[Категория:Родени в Бургас]]
|