Александър Балабанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 38:
Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.
 
След злощастния за България край на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Балабанов участва в опита за уния на [[НацоналенНационален съюз (1913)|Националния съюз]] като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която от името на македонските българи води преговори за уния с чуждестранни представители. На 2 август делегацията се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф [[Адам Тарновски]] и заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно.<ref name="Гоцев 115"/>
 
Същият месец [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централният комитет]] на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. [[Иван Георгов]] и [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]]. Тримата посещават [[Санкт Петербург]], [[Виена]], [[Берлин]] и [[Лондон]], свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от [[Леополд Мондъл]], на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. На митинга Балабанов заявява: