Мидхат паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 15:
Драстичните му мерки довеждат до изненадващ успех, последван от енергичното потушаване на бунтовете в [[България]] през [[1857]] г. През [[1860]] г. той е обявен за [[везир]] и [[паша]] и му е поверено управлението на [[Ниш]]кия еялет. Реформите му там са толкова успешни, че султан [[Абдул Азис]] го натоварва, заедно с [[Фуад паша]] и [[Али паша]], да подготви програма за прилагането им в цялата империя.
През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие|Поморавието]], вкл. цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]] са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Митхад паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Митхад паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния [[Дунав (вестник)|вестник "Дунав"]], излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].
Митхад паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците. Водоснабдяването на [[Русчук]] и земеделското стопанство "Образцов чифлик" се изграждат като част от неговите инициативи. Значението на тези нови за империята действия са показателни - на [[13 декември]] [[1879]] г. там е основано първото българско земеделско училище, а днес това е Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" към [[Селскостопанска академия]].
| |||