Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
{{основна|Софийска апостолическа екзархия}}
{{основна|Македонска апостолическа екзархия}}
През втората половина на 1913 г. се ражда и развива поредният униатски опит на българска почва. Въпросът за църковното единение със Светия Престол и Католическата църква е поставен пред
След Междусъюзническата война, повече от 10,000 източни католици от Македония и Тракия се изселват в България. Рухнало изцяло католическото учебно дело сред българите в Турция - закрити са двете униатски гимназии [[Солунска българска семинария|Солунската българска семинария]] и [[Одринска българска католическа гимназия|Одринската гимназия]], закрити са милосърдните заведения, прогонени са сестрите [[евхаристинки]].
Архиепископ Миров остава в Цариград с надежди оттам да упражнява юрисдикцията си на духовен глава на българите източнокатолици, вече разделени в четири държави. До 1916 г. епископ Епифаний Шанов остава в епископското си седалище Солун, но в тази година като български владика той е интерниран от гръцките власти първо на остров Наксос и после на остров Трикери, където и остава до 1919 година.
През 1921 г. Конгрегацията за източните църкви изпраща в България специален пратеник в помощ за разрешаване на възникналите противоречия в България. Същата година епископ Шанов е освободен от длъжността си епископ на Солунския викариат, а владиката на Тракийския епископ Михаил Петков умира. Временен апостолически администратор и на двата викариата е архимандрит [[Христофор Кондов]] (1921-1924), а проадминистратор - архимандрит [[Йосафат Козаров]] (1924 - 1925). Архиепископ Михаил Миров продължава да стои на върха на йерархическата структура на Католическата църква от източен обряд в България, но променените условия след войните все повече и повече обезсмислят представителните му функции в Цариград, и така през 1921 г. е осъществено административното преустройство, с което на практика несъществуващите вече епархии в Турция - Одринска и Солунска, както и Цариградското представителство, са закрит и в 1926 година е образувана една епархия в пределите на България със седалище в София - [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]], обхващаща всички български католици от източен обред, живеещи на териториата на България. Верните от бившия Одрински викариат се причисляват към Истанбулския латински апостолически викариат, верните от Солунския български апостолически викариат - към Гръцката източнообрядна апостолическа екзархия в Атина, а източните католици от Вардарска Македония се обособяват като деканат (църковна околия) на западнообрядната [[Скопска епархия (Римокатолическа църква)|Скопска епархия]]. В 2001 година в Република Македония е възстановена [[Македонска апостолическа екзархия|Македонската апостолическа екзархия]].
* [[Епископ]] [[Лазар Младенов]] (1883-1894)▼
*
▲==Софийска апостолическа екзархия==
▲* [[Епископ]] [[Кирил Куртев]] (1951-1971)
* Архиепископ [[Методий Стратиев]] (1971-1995)
*
==Вижте също така==
* [[Католицизъм в България]]
== Литература ==
| |||