Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
Архиепископ Миров остава в Цариград с надежди оттам да упражнява юрисдикцията си на духовен глава на българите източнокатолици, вече разделени в четири държави. До 1916 г. епископ Епифаний Шанов остава в епископското си седалище Солун, но в тази година като български владика той е интерниран от гръцките власти първо на остров Наксос и после на остров Трикери, където и остава до 1919 година.
През 1921 г. Конгрегацията за източните църкви изпраща в България специален пратеник в помощ за разрешаване на възникналите противоречия в България. Същата година епископ Шанов е освободен от длъжността си епископ на Солунския викариат, а владиката на Тракийския епископ Михаил Петков умира. Временен [[апостолически администратор]] и на двата викариата е архимандрит [[Христофор Кондов]] (1921-1924), а проадминистратор - архимандрит [[Йосафат Козаров]] (1924 - 1925). Архиепископ Михаил Миров продължава да стои на върха на йерархическата структура на Католическата църква от източен обряд в България, но променените условия след войните все повече и повече обезсмислят представителните му функции в Цариград, и така през 1926 г. е осъществено административното преустройство, с което на практика несъществуващите вече епархии в Турция - Одринска и Солунска, както и Цариградското представителство, са закрити и е образувана една епархия в пределите на България със седалище в София - [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]], обхващаща всички български католици от източен обред, живеещи на териториата на България. Верните от бившия Одрински викариат се причисляват към
== Епископи на Софийската апостолическа екзархия ==
|