Уикипедия

Мандра (язовир): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Язовир инфо → Шаблон:Язовир
редакц.
Ред 1:
{{към пояснение|Мандра|Мандра (пояснение)}}
 
{{Язовир
|име = Мандра
Line 35 ⟶ 34:
}}
 
'''„Мандра“Мандра''', също и със старото му име '''Мандренско езеро''', е голям [[язовир]] в Югоизточна [[България]]. Намира се южно от [[Бургас]]. До [[1963]] година е полусолено [[езеро]].
 
== Наименование и история ==
[[Файл:Burgas Region 1903.jpg|мини|вляво|Мандренското езеро, Бургас и региона южно от него през 1903 година]]
Стари наименования на езерото са ''Кьорфес'', ''Ахренслийското блато'' и ''Язеклийско езеро''. Името ''Кьорфес'' идва от турското ''кörfez'' и означава ''залив''. Под това име езерото се среща през 1493 година, което е важно указание, че самото езеро е било използвано за пристанище.
 
През 1884 година Константин Иречек описва езерото с дължина 10 km и ширина 1-2 km като отворен лиман със слаба, но постоянна проточност. Лятно и есенно време и особено при източни ветрове осолеността се покачвала. Според доклад на проф. Бончев от 1912 година то имало площ от 16,5 km<sup>2</sup> и било по-малко от Бургаското езеро. В доклада също е посочена дълбочина при канала Пода от 5 метра, докато в западната част тя е стигала едва 70-80 cm.<ref name="ИК">Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 296</ref>
Line 45 ⟶ 44:
През 1963 година е построена язовирната стена, която превръща по-голямата част от езерото в сладководен язовир и увеличава площта му близо 4 пъти.<ref name="ИК" />
 
Над езерото минава [[Виа Понтика]] - – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа.
 
== География ==
Line 51 ⟶ 50:
То е най-южното и най-голямо от 4-те [[Бургаски влажни зони|Бургаски езера]] с площ на водната повърхност около 1 300 ха.
 
Дължината му е 8 km, максималната ширина 1,3 km. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска.
 
Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г., когато са извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратявания на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г, с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени част от обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на [[чапли]], [[пеликан]]и, [[патици]] и др. видове водолюбни птици. По този начин е била унищожена единствената колония на розови пеликани в България.
 
Крайбрежието на „Мандра“ обхваща най-северните склонове на [[Странджа]]. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.
 
Най-ценните части на езерото са поставени под закрила защитените територии [[Узунгерен]], [[Пода (Бургас)|Пода]] и устието на река Изворска (с площ 151 ха).
 
== Флора ==
Други части на езерото са обявени за защитени територии (част от устието на лимана-защитена местност „[[Пода (Бургас)|Пода]]“, с площ 107 ха, устието на р. [[Изворска река|Изворска]] — – с площ 151 ха, „[[Узунгерен]]“ — – с площ 210 ха. За разлика от другите езера крайбрежието на Мандра обхваща и най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност- циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари и др.
 
== Фауна ==
[[Картинка:Mandralake.jpg|мини|centre|900px|Панорама на Мандренското езеро]]
Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където досега са установени над 250 вида. От тях като световно застрашени са [[малък корморан|малкият корморан]] (1200 екз.), [[къдроглав пеликан|къдроглавият пеликан]] (338 екз.), [[червеногуша гъска|червеногушата гъска]] (16 870 екз.), [[тръноопашата потапница|тръноопашатата потапница]] (311 екз.), [[ливаден дърдарец|ливадният дърдарец]] (до 10 екз.). Най-значимото място за гнездене на птиците е „Пода“, крайбрежните ливади, пясъчните брегове – за [[синявица]]та, [[пчелояд]]а, [[червен ангъч|червения ангъч]] и др. Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници — – съответно 17 000 екз. и до 13 000 екз., на пойния лебед (300 екз.) и малкия лебед (80 екз.) са най-високи за страната и на второ място по отношение на голямата белочела гъска (61 000 екз.) и червеногушата (до 17 000 през 1997 г.) Поради този факт „Мандра“ е орнитологично важно място с европейска значимост. От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката. Друга ценност на езерото са рибните му запаси и водоплаващият дивеч. Общо в езерото са установени 5 вида риби от Червената книга на България.
 
Мандренското езеро съхранява големи количества сладка вода, която е все по-рядък природен ресурс. Тя се използва за производствени цели от „[[Нефтохим]]“, Бургас.
 
Езерото е привлекателно за привържениците на познавателния туризъм през всички сезони. Съществуващите археологически разкопки и музей в [[Дебелт]] предоставят любопитна информация за тези земи по време на Римската империя.
Line 74 ⟶ 73:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.factor-bs.com/news-11525.html Езерата на Бургас ]
 
{{България-мъниче}}▼
{{гео-мъниче}}▼
 
{{Язовири в България}}
{{Българско Черноморие}}
 
[[Категория:География на Бургас]]
[[Категория:Язовири в България]]
Line 84 ⟶ 87:
[[Категория:География на Община Бургас]]
[[Категория:Бургаски влажни зони]]
 
▲{{България-мъниче}}
▲{{гео-мъниче}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мандра_(язовир)“.