Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

През 1921 г. [[Конгрегация за източните църкви|Конгрегацията за източните църкви]] изпраща в България специален пратеник в помощ за разрешаване на възникналите противоречия в България. Същата година епископ Шанов е освободен от длъжността си епископ на Солунския викариат, а владиката на Тракийския епископ Михаил Петков умира. Временен [[апостолически администратор]] и на двата викариата е архимандрит [[Христофор Кондов]] (1921-1924), а проадминистратор - архимандрит [[Йосафат Козаров]] (1924 - 1925). Архиепископ Михаил Миров продължава да стои на върха на йерархическата структура на Католическата църква от източен обряд в България, но променените условия след войните все повече и повече обезсмислят представителните му функции в Цариград, и така през 1926 г. е осъществено административното преустройство, с което на практика несъществуващите вече епархии в Турция - Одринска и Солунска, както и Цариградското представителство, са закрити и е образувана една епархия в пределите на България със седалище в София - [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]], обхващаща всички български католици от източен обред, живеещи на териториата на България. Верните от бившия Одрински викариат се причисляват към западнообрядния [[Истанбулски апостолически викариат]], верните от Солунския български апостолически викариат - към източнообрядната [[Атинска апостолическа екзархия]], а източните католици от Вардарска Македония се обособяват като деканат (църковна околия) на западнообрядната [[Скопска епархия (Римокатолическа църква)|Скопска епархия]]. В 2001 година в Република Македония е възстановена източнообрядната [[Македонска апостолическа екзархия]].

 

 

==Вижте също така==