Начин на учленение на съгласните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61:
* [[Белодробна съгласна|Белодробните съгласни]] се способстват от въздушните струи, идващи към или от белите дробове. Те се делят на [[Вдихателен звук|вдихателни]] (ингресивни) и [[Издихателен звук|издихателни]] (егресивни), съобразно образуването им при вдишване или издишване. Болшинството от съгласните звукове се учленяват по този начин, затова категорията „белодробна“ не се добавя към наименованието на съгласните, попадащи в този разряд, нито се отбелязва с нарочен знак при транскрибирането чрез [[МФА]].
 
* [[Изтласкваща съгласна|Изтласкващи]], които представляват ''гласилково-издихателни'' съгласни. Въздухопотокът се изтласква нагоре посредством движение на [[глотисгласни струни|гласилките]]а, койтокоито изхвърляизхвърлят въздуха вместо белите дробове или [[диафрагма]]та. Такива могат да бъдат преградните, преградно-проходните и понякога - проходните. Всички те са беззвучни. Тези съгласни звукове се транскрибират във фонетичната азбука, като след буквения символ се прибавя диакритическият знак {{IPA|/ʼ/}}.
 
* [[Имплозивна съгласна|Имплозивни]], известни още като ''гласилково-вдихателни''. При тях [[глотис|гласните струни (гласилки)]] се придвижват надолу, като белите дробове могат да бъдат включени за придаване на звучност. В някои езици отсъства всякакво постъпване на въздух в устната кухина при образуването на подобни звукове. Имплозивните преградни съгласни се срещат относително често, докато имплозивните африкати, имплозивните проходни съгласни и беззвучните имплозиви са рядкост. Тези съгласни звукове се транскрибират във фонетичната азбука, като към върха на буквата се прибави обърнато надолу камшиче {{IPA|/ɓ ɗ ʄ ɠ ʛ/}}.
 
* [[Щракаща съгласна|Щраканията]] (кликовете) представляват ''езично-вдихателни'' съгласни звукове. За тяхното учленение се използва задната част на езика, допряна до задното небце, за създаване на вакуум в устната кухина, принуждавайки въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията биват устнени или носови, преградни или преградно-проходни (африкатни), средноезични или странични, звучни и беззвучни. Тяхната разпространеност е предимно в [[Африка]]. В [[Български език|българската реч]] щракащ звук е цъкането при изразяване на отрицание или недоумение (ц—ц...).