Български земеделски народен съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
махам тенденциозна интерпретация на разцеплението през 1945 година
Ред 41:
=== БЗНС в периода 1944-1989 г. ===
{{основна|БЗНС (казионен)}}
 
След [[деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] започва нов период в историята на БЗНС. На първо място съюзът е възстановен като единна политическа организация, която става главният съюзник и сателит на [[БРП]] (к). Свиканата през май 1945 г. '''Национална конференция''' одобрява възприетата линия на сътрудничество с БРП (к) и другите отечественофронтовски партии. Срещу тази линия се обявяват някои десни сили в съюза начело с [[Г. М. Димитров]] (Гемето). Тази група обаче е малцинство. През лятото на 1945 г. в опозиция на [[ОФ]] минава друга една група от БЗНС, възглавявана от [[Никола Петков]]. Тя се обособява в отделна самостоятелна организация — [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков]]. Към нея в края на с. г. се присъединява и [[Димитър Гичев]] с някои свои сподвижници.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година са легализирани партиите от взелия властта [[Отечествен фронт]], включително и [[БЗНС - Пладне]], който заема основното име на организацията - Български земеделски народен съюз (БЗНС). През следващите месеци нараства напрежението между БЗНС и [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия]], с която са в коалиция.
Една група, възглавявана от [[Александър Оббов]], също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на съюза. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията.
 
На 8-9 май 1945 година прокомунистически дейци на БЗНС, начело с [[Георги Трайков]], провеждат конференция на организацията.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Макар дотогавашния водач на съюза [[Никола Петков]] да е преизбран за главен секретар, той не участва в конференцията и отказва да признае легитимността и&#768;.<ref name="недев"/> През следващите месеци разцеплението в организацията се задълбочава. Четиримата министри на БЗНС напускат правителството и са заменени от представители на прокомунистическото крило. През следващите години то става известно като [[БЗНС (казионен)|казионен БЗНС]] за разлика от основната част на съюза, която започва да бъде наричана [[БЗНС - Никола Петков]].
 
Една група, възглавявана от [[Александър Оббов]], също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на съюзаказионния съюз. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията.
По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков). В края на декември 1947 г. се провежда '''Двадесет и седмият конгрес''' на БЗНС. Той потвърждава линията на сътрудничество на съюза с другите отечественофронтовски организации. Съгласно новия устав БЗНС се ръководи от председателя му наречен Секретар на БЗНС и от заместник председателите наречени Секретари на постоянното присъствие на БЗНС, най важния от които е организационния секретар на ПП тъй като се явява вторият в йерархията на БЗНС. За секретар на БЗНС е избран [[Георги Трайков]], който заема този пост чак до 1974 г.който през 1964-1971&nbsp;г. е председател на Президиума на народното събрание , длъжност равностойна на президент, а през 1974–1989&nbsp;г. Секретар на БЗНС е [[Петър Танчев]] Първи заместник председател на Държавния Съвет и от декември 1989 до март 1990&nbsp;г. секретар на БЗНС е [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]]. Организационни секретари на постоянното присъствие са [[Кирил Клисурски]](1947–1951&nbsp;г.),[[Николай Георгиев]](1951-1958&nbsp;г.), [[Петър Танчев]](1958–1974&nbsp;г.), [[Георги Андреев]](1974-1976&nbsp;г.) и [[Алекси Иванов]] (1976–1989&nbsp;г.).
Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на ''Върховния съюзен съвет'', проведено на 31 октомври – 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на "класова основа" като организация на бедните и средните селяни. Приема се и нова програма на съюза за изграждането на ''социалистическото общество'' в България и се признава ръководната роля на БКП. Всичко това придава на БЗНС облика на сателитен тип партия.