Разлика между версии на „Венелин Ганев“

уточнение; форматиране: 9x параметър, 5x дв. интервал, 3x тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js)
(отказ от избора в БАН)
(уточнение; форматиране: 9x параметър, 5x дв. интервал, 3x тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js))
| описание = български юрист и политик
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg
| портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"„Архиви“
| роден-място = [[Русе]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = юрист
| партия =
| убеждения =
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1}}<ref>[http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=108&Itemid=29 Списък на депутати на Радикалдемократическата партия]</ref>
| известен-с =
| отличия = }}
}}
 
 
== Биография ==
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 - – 1901 година двамата редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховният македоно-одрински комитет]] [[Ефор (1900 - 1901)|„Ефор“.]] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>. <ref> {{Citation |last=|first= |author-link= |year= 1929 |editor-last=|editor-first= |contribution= |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |volume= |edition= |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-date= |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>
 
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |author-link= |year= 2005 |editor-last=|editor-first= |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |volume= |edition= |publisher= Синева |publication-date= |publication-place= София |pages= |url= |accessdate= }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
 
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>
 
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name="недев">{{cite book hrf| last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 621 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>
 
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията.<ref Презname="ташев"/> На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в [[Дряново]],{{hrf|Недев|2007|769}} а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>
 
Венелин Ганев умира на [[25 март]] [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>
* ''„Курс по обща теория на правото. Правно явление“'' (1925)
* ''„Систематически курс по несъстоятелността, т. I“'' (1926)
* ''„Учебник по обща теория на правото“'' (1932-1938 - – в два тома, 1944 - – второ, допълнено издание)
* ''„Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“'' (1945)
* ''„Демокрация“'' (1946)
{{уикицитат|Венелин Ганев}}
<references/>
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
 
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|43}}