Олтар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Miguel de B. (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Олтар''' е термин в [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]].
[[Картинка:Autel.matutinal.abbaye.Saint.Denis.png|thumb|150px|right|Олтар на катедралата ''Сен Дени'', [[Париж]].]]
[[Картинка:At altar.JPG|thumb|150px|right|[[Православие|Православен]] олтар по време на религиознна церемония.]]
[[Картинка:Trinitatis Kirke Copenhagen altar.jpg|thumb|150px|right|[[Барок]]ов олтар на Църквата „Света''Света Троица“Троица'' в [[Копенхаген]].]]
''Олтар'' се нарича накратко църковното пространство в християнските храмове, което в православните е малко или повече възвишено и отделено с иконостас, на Запад от ранно време със стъпала, прегради и др. В центъра на олтарното пространство се намира действителният олтар, по-точно светата '''трапеза, жертвенникът''', Божият '''престол'''. <ref>[http://www.bogoslov.hit.bg/hram/sv_trapeza.htm]</ref> В християнската традиция трапезата служи за извършване на безкръвната жертва (евхаристията с хляба и виното - кръвта и тялото Христови, завещани от Христос). Даровете са свещени, не самата трапеза, както са обяснявали християните на езичниците, обвиняващи ги, че се покланят на олтари. В старо[[гръцки]]я език „τραπεζα“''τραπεζα'' (''трапеза'') има смисъл на ''съкровищница''. При християните "''трапеза"'' означава ''антиминс'' или ''олтар'', който до 4. век представлява подвижна маса. Св.Свещената трапеза, заемаща центъра на олтара, се превръща по-късно в неподвижна и става свещен предмет. Едно от свещенодействията на епископа е освещаването на жертвеника, което е само негово право (Картагенски събор, правило 6).
 
В историята на религиите олтарите–жертвенициолтарите жертвеници са свързани с жертвоприношения. Еврейската дума подразбира «''място, където жертвата се заколва»'' - теле, овен, гълъби. Тези места се намират извън храма. Първи жертвеник въздига Саул (Първа книга царства 14, 35; у евреите: „Първа''Първа книга Самуилова“Самуилова''). Гръцката дума „ωλταρ“''ωλταρ'' (''олтар'') набляга на функцията на олтара да носи жертвата. Тибетската дума означава «''поднос на жертвата»'' или «''трон на жертвата»''. Езическите олтарни конструкции са от камък, дърво или метал и са предназначени за провеждане на [[жертвоприношение|жертвоприношения]]. Понякога се поставят на тях статуи, образи, дарове, изгарят се ароматни вещества, според нуждите на култа, който проповядва съответната [[религия]]. При древноримските култове са се извършвали изгаряния. Думата «''олтар»'' е свързана с [[латински език|лат.]] дума „altaria“''altaria'', от глагола „adolere“''adolere'' (изгарям). Антични олтари без храмове има много, но малко са храмовете без олтар.
 
== Вижте също ==