Уикипедия

Тевтонски орден: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахване на Категория:Прусия, ползвайки HotCat
Miguel de B. (беседа | приноси)
156 редакции
мРедакция без резюме
Ред 24:
}}
 
'''Тевтонският орден''' ("''тевтонски"'' произхожда от [[латински език|латинското]] ''teutonicus'' - "''немски"'') е третият голям [[рицарски орден]], основан по времето на кръстоносните походи в [[Палестина]] след ордена на йоанитите ([[Малтийски орден|Малтийския орден]]) и ордена на [[тамплиери]]те. Германският орден функционира и в наши дни.
 
== Основаване на ордена ==
[[Файл:Teutonic state 1455.png|300px|мини|вляво|Земи на Тевтонския орден през 1455 г.]]
По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през [[1190]] г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта [[Акра (Израел)|''Сен Жан д`Акр'']] (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в [[Галилея]]. [[Араби|Арабите]] завоюват града 3 год.години по-рано ([[1187]]), но преди това още от [[1104]] г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на [[Йоанити|хоспиталиерите-йоанити]]. Понеже [[Йерусалим]] и [[Яфа]] са загубени, кръстоносците под предводителството на [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] се борят ожесточено.
 
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в [[Палестина]] за почти 1 век. Тук Братството построява болница и църквата "''Св. Мария"'' и се нарича ''fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem'' ("''Тевтонско братство към болницата на [[Дева Мария]] в [[Йерусалим]]"''). По-късно ([[21 декември]] [[1196]]) [[Папа]] [[Целестин III]] дава на Братството привилегии като на другите ордени.
 
На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в [[Рицарски орден]], приемайки правилата на [[Йоанити|йоанитите]] и [[Тамплиери|темплиерите]]. Папа [[Инокентий III]] признава новия духовно-рицарски орден на [[19 февруари]] [[1199]] г. с [[була]] и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.
Ред 40:
 
=== Наименования ===
* Орден на немските братя от ''дома на Света Мария'' в Йерусалим, Тевтонски орден
* {{lang-la|Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum, Ordo Teutonicus}}
* {{lang-de|Orden der Brüder vom Deutschen Haus St. Mariens in Jerusalem, Deutschherrenorden}}.<ref>Срещат се и названията ''Kreuzritterorden (Орден на рицарите-кръстоносци)'', ''Deutschritterorden, Deutscher Ritterorden'', ''Deutscher Orden (Немски орден).''</ref>
Ред 55:
== История в Европа ==
=== Борба за собствена територия ===
Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под предлога за ''"борбата„борбата с езичниците"'' искат да се разправят със своите съперници. Голямо влияние придобива великия магистър на ордена [[Херман фон Салца]] ''(1209—1239),'' получил значителни владения и средства и водил успешни преговори с папата и [[император на свещената римска империя|германския император]].
 
През 1211 г. кралят на [[Унгария]] [[Андраш II]] кани на помощ рицарите в борбата му срещу [[кумани]]те. Тевтонците се настаняват на границата на [[Трансилвания]], получавайки при това значителна [[автономия]], но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.
Ред 66:
{{основна|Орденстат (държава на Тевтонския орден)}}
[[Image:Marienburg 2004 Panorama.jpg|center|thumb|800px|<center>Панорамна снимка на крепостта [[Орденсбург Мариенбург]] в Малборк, Полша</center>]]
Столица на Тевтонския орден става гр. [[Мариенбург]] (нем. "''Замък на Мария"'', полски [[Малборк|''Малборк'']]). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна [[Полша]] и граничещата [[Калининградска област]] на [[Русия]]).
 
През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното ''Братство на рицарите на меча'' (''Schwertbrüderorden'', основано през 1201 г. в [[Рига]], с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава [[Ливония]]. При завладяването на [[Гданск]] (1308 г.) под лозунга «''Jesu Christo Salvator Mundi»'' („Исус''Исус Христос спасител на света“света'') е унищожено почти цялото местно полско население (около 10000 местни жители), а на завладените територии идват немски преселници. По същото време е завладяна и [[Померания]]. Така към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.
 
=== Отношения с руските княжества и Литва ===
[[File:Teutonic Order 1410.png|thumb|240px|Карта на Орденстат през 1410 г.]]
През 1239—12401239-1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от [[Монголска империя|монголското]] нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от [[Прибалтика]], [[Дания|датските]] рицари от [[Ревел]] и, след като си осигурява поддръжката на [[Папска курия|Папската курия]], нахлува в псковските земи и завзема [[Изборск]]. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия [[Псков]] и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.
 
Тевтонските рицари нахлуват в пределите на [[Новгородска република|Новгородската република]] и построяват крепост в [[Копорие]]. В Новгород пристига [[Александър Невски]], който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от [[Владимир (град)|Владимир]]. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април [[1242]] г. Александър Невски побеждава кръстоносците в [[битка на Чудското езеро|битката]] на замръзналото [[Чудско-Псковско езеро|Чудско езеро]]. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.
Ред 83:
През [[1809]] г. [[Наполеон]] забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в [[Австрия]]. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|национал-социалистите]] през 1938-1945 г.
 
Днешното седалище на Немския орден (''Deutscher Orden'') е [[Виена]], където има музей и архив. Понастоящем орденът наброява 1000 члена в 5 "провинции„провинции": Австрия, Германия, Италия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора.
 
== Велики магистри на ордена ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тевтонски_орден“.