Никола Богориди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 47:
След свалянето му от престола Богориди живее в [[Цариград]], [[Виена]] и [[Букурещ]].
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно [[Желязната църква]], върху имота, дарен от баща му [[Стефан Богориди]]. Богориди поддържа кореспонденция с [[Иван Чомаков]], [[Димитър Гешов]], [[Константин Славчевич]] - одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, [[Константин Ранов]] от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.
В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище [[Груя]]. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в [[Одеса]].<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 240-242.</ref>
| |||