'''Българските турци''' ([[Турски език|турски]]: '''Bulgaristan Türkleri''') представляват най-голямото етническо [[малцинство]] в страната. Според различни теории, нейните представители са или в по-голямата си част потомци на [[тюрки|тюркски заселници]], които са изселени или дошли доброволно по [[Българско землище|българските земи]] от [[Анадола]] след [[Османска империя|османското завладяване на Балканите]] в края на 14-ти и началото на 15-ти век, или на местното българско население, [[ислям]]изирано и постепенно приело [[Турски език|турския език]] по време на [[Османско владичество в България|османското владичество]].<ref>Stein, Jonathan. ''The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe'', p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7</ref><ref>R.J.Crampton. "A concise history of Bulgaria", p. 36. Cambridge University Press, 1997.</ref> Самото име на "турци" се появява в българската книжнина през втората половина на 18-ти век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19-ти век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни". В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец). Самото название турчин дори през 19 век не е престижно и се отнася за тюркски говорещите номади и селяните в анадолските села. <br>
Самото име на "турци" се появява в българската книжнина през втората половина на 18-ти век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19-ти век. <br>
Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни". <br>
В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).
