Владислав Варненчик (квартал): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 51:
 
След приемането на закони, с които се възстановяват частни имоти в междублоковите пространства, в Район „Владислав Варненчик” се създават условия за активизиране строителството на търговски и обслужващи обекти и на жилищни сгради, а с възстановяването на земеделските земи се активизира строителството за производствени и складови дейности. В паркоустройствената зона на Район „Владислав Варненчик” има действащ план, който се прилага съгласно предвижданията – за търговия, атракция и спорт. Проектът за ПЗ „Метро” е в процедура на обявяване с предвиждане за предимно производствени дейности. За местност Боклуктарлъ, западно от ІІ микрорайон и местност Караулницата е възложено проектиране за производствена и складови дейности. Проектирането в междублоковите пространства ще бъде реализирано с активното участие на собствениците на възстановените имоти. Приети и одобрени със заповед на Областния управител са плановете на новообразуваните парцели за селищни образувания „Ментеше” и „Балъм дере”, като предстои процедура по прилагането им. Предстои прилагането и на ПРЗ на ЗПЗ, актуализиран през 2004г. С новата структура на Дирекция „УТ” в Район „Владислав Варненчик” ще се въведе строг контрол по незаконното строителство.
 
== История ==
В късното лято на 1878 г., след като по силата на Берлинския договор Лозенградският и Одринскиат окръзи се предоставят на Турция, група тракийски бежанци от село Коево потеглят към Добруджа и се заселват в близкото до Варна село Пашакьой. Привличат ги богатата земя, красивата околност, изворите, зеленината и близостта до големия град. Заселването на бежанци от Беломорска Тракия в селото става на няколко етапа. След Първата световна война тук идват и заселници от Добруджа. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото. През 1934 г. то е преименувано на Владиславово, в чест на храбрия полски крал Вл
адислав ІІІ Ягело, който през 1444 г. води тук битка с войските на Отоманската империя и загива в името на християнската кауза.
Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 г. През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.
С малки изключения район «Владислав Варненчик» кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. «Владислав Варненчик» е обособен в отделен район.
 
'''''ВЛАДИСЛАВОВО'''''
'''''СПОМЕНИ И СВЕДЕНИЯ'''''
 
Някогашното село Владиславово (Пашакьой)е създадено през 1878 г. от група бежанци от Беломорска Тракия. Първият кмет на селото е Андон Ковачев. През по – късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.
 
{{Квартали на Варна}}