Създаването на общ книжовен сърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение), {{източник|която е пряк резултат и следствие от [[геополитика]]та по т.нар. [[източен въпрос]] на [[Австрийската империя]]|2015|10|01}}. {{източник|С цел да опази разнородния си етнически неидентитет, правителството във Виена още от 20-те години на 19 век отпочва реализацията на своя концепция, имаща за цел да обедини и постави под върховенството на Австрия - западните Балкани, но без бългрите, понеже българските земи са фундамента на османските владения в [[Румелия]], т.е. в Европа.|2015|10|01}} {{източник|За целта имперското правителство и поликита във Виена се опитват да опитомят и използват за своите си цели хърватския "[[илиризъм]]", като проведат и наложат на нововъзникналото с австрийска [[логистика]] [[княжество Сърбия]] - езикова реформа, станала известна постфактум като [[вукова реформа]].|2015|10|01}}
С възникванетоСъздаването на т.нар.общ [[източенкнижовен въпрос]],сърбохърватски центъраезик нае европейската,в а иосновата на световнатат.нар. заюгославска тогавашнитеидея разбирания, политика се измества към австрийско-османската [[военна(за граница]]|2015|10|01}}единение). Австрийските аспирации са насочени не само към [[Босна и Херцеговина]], но и към излаз на [[Солун]] през [[Поморавия]] и [[Македония]], т.е. над територията на някогашната [[префектура Илирик]]. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на [[Йерней Копитар]].▼
{{източник|
▲С възникването на т.нар. [[източен въпрос]], центъра на европейската, а и на световната за тогавашните разбирания, политика се измества към австрийско-османската [[военна граница]]|2015|10|01}}. Австрийските аспирации са насочени не само към [[Босна и Херцеговина]], но и към излаз на [[Солун]] през [[Поморавия]] и [[Македония]], т.е. над територията на някогашната [[префектура Илирик]]. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на [[Йерней Копитар]].
На въпрос към Вук Караджич от [[Измаил Срезневски]], как е станал книжовник, [[Вук Караджич]] отвръща: {{цитат|Но главната причина за това, че съм книжовник, ще остане завинаги Копитар. В това отношение на него съм задължен, ако не за всичко, то сигурно за много, за твърде много.|}} <ref>{{cite book |last= Конев |first= Илия |authorlink= Илия Конев |title= [[Вук Караджич за българите и европейската българистика]], стр. 22 |year= 2007 |publisher= Пропилер. }}</ref>
