Увреждане на слуха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 23:
</div>]]
'''Увреждане на слуха''' ('''глухота''') е пълна или частична неспособност за усещане или възприемане на поне част от честотния спектър на [[звук]]а.
'''Глухонемотата''' се характеризира с увреждане както на слуховия анализатор, така и с функционално отсъствие на речева способност. Органите на говора са развити нормално, като немотата е следствие от липсата на слух.
Човешката [[слухова система]] възприема звук със сила от 0 до 125 [[децибел|dB]] в обхват от 16 – 20 до 20 000 – 25 000 [[херц|Hz]] (долната граница на чувствителност на човешкия слух е около 16 Hz). Звук със сила по-голяма от 125 dB предизвиква болка у чуващия. Загуба на [[слух]]а до 40 dB се приема за лека, до 55 dB – за умерена, а до 90 dB – за тежка. Нуждата от усилване на звука над 90 dB е показател за пълна '''глухота'''.
| |||