Емануел Сведенборг: Разлика между версии

Сведенборг имал големи успехи като учен и изобретател. На 56-годишна възраст той се проявил сериозен интерес към религията. Започнал да твърди, че получава видения и съновидения. Според последователите му това го довело до духовно пробуждане и до убеждението, че е определен от [[Бог]]а да разкрие на хората устройството на невидимия свят. Твърди, че [[Господ]] отворил очите му, тъй че можел спокойно да посещава рая и ада, да разговаря с ангели, демони и други духове. Заявил още, че преживял [[Второто пришествие]] на [[Иисус Христос|Исус Христос]], което било духовно, а не материално. През останалите 28 години от живота си Сведенборг написал и публикувал 18 богословски произведения, най-известното от които е "Небе„Небе и ад"ад“ (1758). Автор е също на няколко непубликувани богословски творби.

Обратно, един от най-видните шведски автори от онова време &mdash – [[Йохан Хенрик Келгрен]], нарекъл Сведенборг "просто„просто глупак"глупак“ &mdash– мнение, споделяно и от държавната върхушка. Други го смятали за шизофреник. През 1768 г. в Швеция било предприето от [[Лутеранската църква]] разследване за ерес срещу трудовете на Сведенборг и срещу двама души, които разпространявали неговите идеи. [[Имануел Кант]], който първоначално се отзовал положително за Сведенборг, по-късно написал и отпечатал остро критичен трактат срещу него.

Двеста и петдесет години след смъртта на Сведенборг съществуват различни интерпретации на неговата теология (например т.нар. "Църква„Църква на Сведенборг"Сведенборг“). За него са създадени множество биографични и психологични трудове.

Бащата на Сведенборг [[Джеспер Сведберг]] (1653–17351653–1735) произлизал от заможно семейство, притежаващо мини. Той пътувал в чужбина и изучавал богословие, а когато се завърнал у дома, бил достатъчно убедителен да впечатли шведския крал [[Карл XI]] с проповедите си в [[Стокхолм]]. С кралско застъпничество по-късно станал професор по богословие в [[Упсалския университет]] и епископ на град [[Скара]].

От 1716 до 1718 г. Сведенборг публикувал периодично научно издание ''Daedalus Hyperboreus'' (''Северният Дедал''), което било посветено на изобретения и открития в механиката и математиката. Забележително е описанието на летящата машина —– същата, която той бил скицирал няколко години преди това.

През [[1730|тридесетте години на XVIII век]] Сведенборг започнал все повече да се интересува от духовния свят и решил да намери теория, която да обясни как [[материя]]та се отнася към [[дух]]а. В [[Лайпциг]] през 1735 г. той публикувал труд в три тома, озаглавен ''Философски и минералогични трудове'' (''"Opera„Opera philosophica et mineralis''"“), в който се опитва да съедини философията и [[металургия]]та. Трудът бил оценен главно заради разделите си за топене на желязо и мед. Тъкмо това произведение донесло на Сведенборг международна известност.

Същата година той публикувал малък ръкопис ''За безкрайното'' (''"On„On the Infinite''"“), където се опитал да обясни как крайното е свързано с безкрайното и как духът е свързан с материята. Това бил първият ръкопис, в който той се докосвал до тази тема. Тъй като представил гледна точка, че духът е образуван от материални вещества, той знаел, че това може да е в конфликт с установената теология.

През 30-те години на XVIII век Сведенборг предприел много изследвания по анатомия и физиология. Той също така провел щателно изследване на модните философи по онова време —– [[Джон Лок]], [[Кристян Волф]] и [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]], както и на по-ранни мислители като [[Платон]], [[Аристотел]], [[Плотин]], [[Августин]], [[Декарт]] и др.

През [[1743|1743 г.]], на 55-годишна възраст, Сведенборг поискал разрешение за отсъствие от работа, за да пътува в чужбина. Целта му била да събере материали за ''Животинско царство или Царството на Живота'' —– на тази тема липсвали книги в Швеция. В тази негова творба Сведенборг се опитвал да обясни духа от гледна точка на анатомията. Планирал да издаде общо 17 тома.

Той имал най-разнообразни сънища и видения —– едни от тях много приятни, други доста смущаващи. Тези видения продължавали и докато пътувал за Лондон, където възнамерявал да публикува ''Царството на Живота''. Този очистителен процес траял шест месеца и бил сроден на католическото схващане за ‘очистване’. Анализът на дневника води до заключението, че това, което Сведенборг записва в своя „Дневник на сънищата” е конфликт между обичта му към себе си и обичта му към Бога. Състояние на халюцинации често е описвано като състояние на [[транс]] и е срещано сред мистиците.

Едно обяснение защо този труд никога не бил довършен е дадено в добре известна и често цитирана история. През април 1745 г. Сведенборг вечерял в частна стая в механа в Лондон. Към края на вечерята му причерняло пред очите и стаята се променила. Внезапно забелязал, човек седящ в ъгъла на стаята, който му казал: "„''Не яж много!''"“. Уплашен, Сведенборг си отишъл забързано в къщи. По-късно през нощта същият човек се появил в съня му. Той му казал, че Той е Господ, че е определил Сведенборг да разкрие духовното значение на Библията и че ще направлява Сведенборг какво да пише. В същата нощ духовният свят бил открит за Сведенборг.

През юни 1747 г. Сведенборг се отказал от поста си като най-висш експерт в комисия по мините. Той обяснил, че бил задължен за извърши работата, която вече бил започнал, и пожелал да получава половината от заплатата си като пенсия. Той се заел наново да изучава [[иврит]] и започнал работа върху духовната интерпретация на [[Библия]]та с цел да тълкува духовното значение на всеки стих. От 1746-17471746–1747 г. и поредните десет години той посветил цялата си енергия на тази задача. Този труд, който обикновено е определян като ''Небесни Тайни'' (''"Arcana„Arcana Caelestia''"“), станал дело на живота му и основа на неговите бъдещи трудове по теология. Трудът бил анонимен и Сведенборг не бил отъждествен като негов автор до края на 1750-те години. Той се състои от осем тома, публикувани между 1749 и 1756 г., но привлякъл малко внимание, тъй като твърде малко хора могли да разберат неговия смисъл.

Една от неговите псевдонаучни идеи, която е определяна като ключова за разбирането на неговата теология е неговата представа за контактуване с духовете. Всъщност той представил своята теория за контактуването в 1744 г. преди своята криза в том първи на ''Regnum Animale'' - – отношения с човешката душа. Основа на теорията за контактуването е отношението между природния ("физическия"„физическия“), духовния и божествения свят. Основата на таза теория може да се проследи в [[неоплатонизъм|неоплатонизма]] и особено във философа [[Плотин]]. Убеден в мисията си, Сведенборг интерпретирал Библията крайно алегорично, твърдейки, че дори очевидно тривиалните изречения могат да съдържат дълбок духовен смисъл.

Той разглеждал женитбата принципно като съюз между мъдростта —– представлявана физически в мъжа —– и любовта —– представена физически в жената. Този дуализъм може да бъде проследен в трудовете на Сведенборг. Вярата, пише той, е съюз между две качества: разумът (представен чрез мъжа) и стремежът (представена чрез жената). И подобно, мъдростта на Бога има своята съответна част в любовта от Църквата.

Сведенборг не приема християнския [[догмат]] за [[Света Троица|Светата Троица]] като три Лица —– Отец, Син и Свети Дух. В духа на древната ерес [[монархианство]] той твърдял, че трите били различни аспекти на единия Бог, едно Лице, в което е божествената Света Троица, както и че божествеността е невъзможна, ако е разделена на три Лица. Сведенборг говорел остро против троичността на Лицата в почти всички свои трудове и поучавал, че божествената троичност съществува в една Личност —– Бог Иисус Христос, както и триединството душа, тяло и дух съществува във всеки човек. Светата Троица в Бог Иисус Христос е Божественото, наречено Отец като Душа, Божественият Човек, наречен Син като Тяло, и действащото Божествено, наречено Свети Дух като Дух. Божествеността или Божествената същност на трите е едно, тъй като Личността е една. Според Сведенборг [[мюсюлмани]]те, евреите и хората от други религии са против християнството, защото неговата доктрина за Света Троица от три Лица уж превръща единия Бог в трима богове. Той смятал, че разделението на Светата Троица на три отделни Лица уж било въведено на [[Първи Никейски събор|Първия Вселенски Събор]] през [[325]] и Атанасиевия [[Символ на вярата]] около 500 г. Това не е вярно, защото сведения за божествената троичност се срещат още в [[Евангелия]]та, [[послания]]та на апостолите, произведенията на [[апостолски мъже|апостолските мъже]] и др.

* Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг —– архитект на вечността. УИ "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, С. 2012.

* Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг и учението за сътворенията на езотеричен идеен комплекс и поетика. - – Литературна мисъл, 2008, № 1.

* Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг —– емпирик и мистик. - – http://liternet.bg/publish19/v_gancheva/e_svedenborg.htm.

* Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг (1688-17721688–1772), Аугуст Стриндберг (1849-19121849–1912) и учението за съответствията —– езотеричен идеен комплекс и поетика. - – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. С., УИ, 2010,

* Кирил Обрешков. Духовното виждане на Емануел Сведенборг. - – Философски алтернативи, 2011, № 5,

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Сведенборг, Емануел}}