Крадци на велосипеди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 22:
}}
 
'''„Крадци на велосипеди“''' (оригинално название ''Ladri di biciclette'') е [[Италия|италиански]] [[Италиански неореализъм|неореалистичен]] [[филм]] от [[1948]] година, режисиран от [[Виторио Де Сика]]. Сценарият е адаптиран от [[Чезаре Дзаватини]] по едноименния роман на [[Луиджи Бартолини]]. Главните роли се изпълняват от [[Ламберто Маджорани]] и [[Енцо Стаиола]]. В основата си сюжетът представя един беден семеен мъж, който броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия му велосипед. Филмът е носител на редица филмови отличия и бързо се превръща в класическа картина на човешките ценности.
 
==Сюжет==
== Продукция ==
В основата си сюжетът представя един беден семеен мъж, който броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия му велосипед. Филмът е носител на редица филмови отличия и бързо се превръща в класическа картина на човешките ценности.
 
„Крадци на велосипеди“ е един от най-прочутите филми в движението на [[Италиански неореализъм|италианския неореализъм]], започнато от [[Роберто Роселини]] с „[[Рим, открит град]]“ (1945) и опитващо се да доближи максимално киното до действителността. Съгласно принципите на това движение, Де Сика снима само на място в [[Рим]] и вместо професионални актьори използва хора без опит в сценичното изкуство. Главната роля, например, се играе от Ламберто Маджорани, който е стругар.
 
== В ролите ==
 
* [[Ламберто Маджорани]] — Антонио Ричи;
* [[Енцо Стаиола]] — Бруно Ричи, синът на Антонио;
Line 36 ⟶ 34:
* Виторио Антонучи — крадец на колело;
* Джулио Чиари — просяк, и други.
 
== Продукция ==
„Крадци на велосипеди“ е един от най-прочутите филми в движението на [[Италиански неореализъм|италианския неореализъм]], започнато от [[Роберто Роселини]] с „[[Рим, открит град]]“ (1945) и опитващо се да доближи максимално киното до действителността. Съгласно принципите на това движение, Де Сика снима само на място в [[Рим]] и вместо професионални актьори използва хора без опит в сценичното изкуство. Главната роля, например, се играе от Ламберто Маджорани, който е стругар.
 
== Отзиви ==
 
През 1949 година [[Босли Краудър]], филмов критик за „[[Ню Йорк Таймс]]“, дава положителна оценка на филма: