Санскрит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
м дребни поправки |
||
Ред 31:
[[Файл:Rigveda MS2097.jpg|мини|Ригведа, ръкопис на [[деванагари]] от началото на 19 век]]
Историята на развитието на санскрит обикновено се разделя на два основни етапа
Най-ранните известни санскритски текстове са [[Индуизъм|индуистките]] текстове на [[Ригведа]], които датират от средата до втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. Макар че няма запазени писмени свидетелства от този период, учените смятат, че устното предаване на текстовете е достатъчно надеждно, тъй като става дума за церемониална литература, чието точно произнасяне се смята за ключово важно за нейната ефективност от религиозна гледна точка.<ref>{{cite book | first = Michael | last = Meier-Brügger | coauthors = Matthias Fritz, Manfred Mayrhofer, Charles Gertmenian (trans.) | title = Indo-European Linguistics | location = Berlin; New York | publisher = Walter de Gruyter | year = 2003 | isbn = 3110174332 | url = http://books.google.com/?id=49xq3UlKWckC | pages = 20 | lang = en}}</ref>
Ред 42:
Най-старата запазена санскритска граматика е книгата на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“). Тя има прескриптивен характер - нейната цел е да дефинира правила за използването на санскрит, макар че съдържа и описателни части, главно описващи някои ведически форми, станали редки по времето на Панини.
Понятието „санскрит“ не се отнася към конкретен език, обособен от останалите езици, а по-скоро като извънредно изтънчен или усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите [[Каста|касти]], като в основата на преподаването е
=== Упадък ===
| |||