Английски дълъг лък: Разлика между версии

'''Английският дълъг лък''' ({{lang-en|English Longbow}}), наричан още '''Уелски дълъг лък''', е вид [[Средновековие|средновековен]] дълъг [[лък]] от около 1,83 м, който се използва от [[англичани]]те и [[уелсци]]те и за [[лов]], и като [[оръжие]] в [[Военно дело през Средновековието|средновековното военно дело]]. Английските стрелци, въоръжение с дълги лъкове, се особено ефектвини срещу [[французи]]те по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]] и то най-вече в първоначалните ѝ битки при [[Битка при Креси|Креси]], [[Битка при Поатие (1356)|Поатие]] и най-вече в [[Битка при Ажинкур|Битката при Ажинкур]]. Впоследствие дългите лъкове стават по-малко ефективни, като стрелците дават много жертви в [[Битка при Верньой|битката при Верньой]] и са напълно разгромени при [[Битка при Патей|Патей]], когато биват атакувани още преди да са заели защитните си позиции.

 

 

Най-ранният дълъг лък, намерен в [[Англия]], е от [[Ашкот Хийт]], [[Съмърсет]], който е датиран към 2 665 г. пр. Хр., но няма оцелели дълги лъкове от периода, когато тяхната роля е водеща (1250-1450). Това най-вероятно се дължи на свойството на лъковете с хода на времето да отслабват, да се чупят и да бъдат заменени, вместо да се предават от поколение на поколение. Все пак има повече от 130 запазени лъка от [[Ренесанс|Ренесансовия период]].