Уикипедия

Договор за магистрала Тракия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Rotlink (беседа | приноси)
4047 редакции
м fixing dead links
м препратки; форматиране: 19x тире, 9x нов ред, интервал, кавички, тире-години (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
'''Договорът за магистрала „Тракия“''' е [[договор]], сключен на [[29 март]] [[2005]] г. между [[Правителство на БългарияСимеон (85)Сакскобургготски|тогавашното българско правителство]] и българо-[[Португалия|португалския]] [[консорциум]] „Магистрала «Тракия»“ АД за доизграждане и отдаване на [[концесия]] на [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]] за срок от 35 години.
 
Сключването на договора поражда един от най-големите политически [[скандал]]и в периода 2005-2005–[[2006]] г. в [[България]]. Основните причини за това са непрозрачността и липсата на търг или конкурс при определяне на концесионера, както и твърденията, че договорът е изключително неизгоден за държавата.
 
== История ==
Ред 11:
 
=== Подписване на договора ===
Договорът е подписан на 29 март 2005 г. от тогавашния министър в [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|Министерството на регионалното развитие и благоустройството]] Валентин Церовски и изпълнителните директори на „Магистрала «Тракия»“ АД Коща Ферейра и Емил Коцев. При подписването на договора присъстват българският министър-председател Симеон Сакскобургготски и заместник-министърът на строителството и транспорта на [[Португалия]] Пауло Кампуш.
 
Обявено е, че договорът ще влезе в сила, едва след като се получат официални становища от Комисията за защита на конкуренцията (дали отдаването на магистралата без търг или конкурс не е недопустима държавна помощ), ЕИБ (дали участъците, изграждани с нейни средства, могат да бъдат прехвърлени на концесионера) и [[Евростат]] (че инвестициите се отразяват по баланса на концесионера и не се включват при измерване на дефицита на държавния бюджет). [http://segabg.com/online/article.asp?issueid=404&sectionid=3&id=00001]
Ред 18:
 
=== Критика ===
Опозицията критикува непрозрачността на процедурата по сключване на сделката. От [[СДС]] и [[ДСБ]] заявяват, че ще подадат сигнали в прокуратурата и в Главна дирекция „Конкуренция“ в [[Европейската комисия]]. ОДС открива обществена подписка под мотото „Концесията за магистрала «Тракия» — – обирът на века“. [[Главен прокурор на България|Главният прокурор на България]] [[Никола Филчев]] обаче обявява, че законът не позволява на прокуратурата да се намеси в случая, а политиците ходят при него защото искат да се видят по телевизията понеже идват избори.
 
През април асоциация „[[Прозрачност без граници]]“ публикува доклад, който разглежда проблеми свързани с прозрачността, законосъобразността и целесъобразността на сделката. Докладът е разработен на основата на неофициална информация и на информация, изнесена в медиите. Той остро критикува сделката и я определя като незаконна и „напълно неизгодна за интересите на българската държава“.
Ред 41:
 
=== Позиция на Асен Гагаузов и БСП ===
По време на предизборната кампания сделката за магистралата е използвана от опозицията за нападки към управляващите от [[НДСВ]]. След изборите обаче, на водещата партия — – [[БСП]] не и достигат депутати за сформиране на самостоятелно правителство или на правителство само с още една партия. Пред възможността да остане извън властта БСП избира да се коалира с НДСВ и [[ДПС]]. В следствие само отделни техни представители, като [[Костадин Паскалев]], продължават да са открито против сделката. Новият министър на МРРБ — – Асен Гагаузов заявява че ще преразгледа договора, след което започва да твърди, че в него няма нищо очевидно което да е неизгодно.
 
Договорът е предоставен за преглед на независимата консултантска фирма Прайсуотър Хаус, която според МРРБ излиза със становище че е по-добре просто някои параметри да се подобрят, а не да се разваля сделката. Според Гагаузов нужни са промени в договора и заради изменените с времето икономически условия. Той твърди, че за него е по-добре съдът да обяви договора за нищожен за да може да започне всичко на чисто, с търг и конкурс, тъй като иначе договорът може да се променя, но не може да се променя концесионера. От друга страна той се изказва и че нова сделка за концесия ще забави строежа с 1,5 години и ще го оскъпи със 100 млн., поради което е по-добре да се подобри вече съществуващия договор. Според него не е важно дали консорциумът е свързан със Симеон Кобурготски, тъй като за това си носи отговорност той лично, а важното е договорът да не е неизгоден за България.
Ред 48:
 
=== Първо решение на ВАС, обжалване и нова атака в съда ===
 
На [[28 март]] 2006 г. Тричленен състав на ВАС отхвърля протеста на прокуратурата за концесията, но на 5 април заместник-главният прокурор Митьо Марков обжалва решението.
 
Line 54 ⟶ 53:
 
=== Развитие ===
 
В края на март 2006 г. премиерът Сергей Станишев обявява пред евродепутати, че след окончателното решение на съда ще се вземе политическо решение за концесията на магистралата. [http://www.standartnews.com/archive/2006/04/01/economic/index.htm] Парламентарната комисията за борба с корупция също изчаква решението на съда за да разгледа сделката. [http://www.standartnews.com/archive/2006/03/13/interview/index.htm]
 
В същото време в парламента се подготвя нов закон за концесиите. Според Костадин Паскалев и [[Евгени Чачев]], ако съдът отмени сегашния договор, то той отново може да бъде сключен със същите фирми и без търг и конкурс, тъй като това вече ще е законно по новия закон.
 
През юни 2006 г. петчленният състав на ВАС окончателно отхвърля протеста срещу договора. Договорът обаче трябва да се промени, тъй като според полученото мнение на Евростат държавните средства, с които ще се покриват изчислените от концесионера загуби в резултат на по-нисък от прогнозирания автомобилен поток, по същество представляват държавна помощ. [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=118484]<ref name="okonchatelno">[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=118484 Пуснатата окончателно от съда концесия за „Тракия“ трябва да се предоговори по изискванията на Евростат] - – mediapool.bg, 20 юни 2006</ref>
 
В края на годината започва да се говори за провал на преговорите поради несъгласие на консорциума с новопоставените му условия. [http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-10-16&article=164420][http://news.ibox.bg/news/id_49814055]
 
На [[26 април]] [[2007]] г. е подписан нов анекс към договора. Очаква се мнението на Евростат, след което според Гагаузов правителството ще вземе решение по договора. Ако договорът влезе в сила, тол такси ще се събират след 1 януари 2010 г.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-27&article=187128 „Пътят до Бургас без пари още три години“] - – standartnews.com, 27.04.2007</ref>
 
== Изборът на концесионер ==
 
Версията на Валентин Церовски, човекът подписал договора от страна на правителството, е че компаниите сами са подали искане, което той е бил длъжен да предаде на Министерски съвет. След като предложението е разгледано от МС, на Церовски е била възложена задачата да проведе преговори, след завършване на които, според него, той не е имал друг изход освен да подпише договора.
 
Line 73 ⟶ 70:
Според следващия министър в МРРБ, Асен Гагаузов, отговорът който той получава на въпроса защо не е проведен конкурс за магистралата е, че причината е била желанието на правителството да се спести време.
 
== Концесионерът — – „Магистрала «Тракия»“ АД ==
„Магистрала «Тракия»“ АД е [[консорциум]] (или [[джойнтвенчър]]) създаден през [[2004]] г. за участие в [[концесия|концесии]] на български автомагистрали. 51% в него държат три португалски фирми, а останалите 49% — – две български държавни фирми, които са подчинени на МРРБ. Според Валентин Церовски, фирмите харчат 10 млн. евро за проучвания преди да се обърнат към него. Критиците на сделката твърдят, че фирмите трябва да са знаели предварително че ще бъдат избрани за да похарчат тези пари. Според някои хора, като [[Божидар Димитров]] [http://www.standartnews.com/archive/2006/04/06/society/s4757_2.htm] и Красимир Каракачанов, „Сасир Вайехермосо“, фирмата-собственик на СОМАГ, която е един от участниците в „Магистрала «Тракия»“ АД, е свързана със Симеон Сакскобургготски и/или близки до него хора.▼
 
▲„Магистрала «Тракия»“ АД е [[консорциум]] (или [[джойнтвенчър]]) създаден през [[2004]] г. за участие в [[концесия|концесии]] на български автомагистрали. 51% в него държат три португалски фирми, а останалите 49% — две български държавни фирми, които са подчинени на МРРБ. Според Валентин Церовски, фирмите харчат 10 млн. евро за проучвания преди да се обърнат към него. Критиците на сделката твърдят, че фирмите трябва да са знаели предварително че ще бъдат избрани за да похарчат тези пари. Според някои хора, като [[Божидар Димитров]] [http://www.standartnews.com/archive/2006/04/06/society/s4757_2.htm] и Красимир Каракачанов, „Сасир Вайехермосо“, фирмата-собственик на СОМАГ, която е един от участниците в „Магистрала «Тракия»“ АД, е свързана със Симеон Сакскобургготски и/или близки до него хора.
 
=== Акционери в „Магистрала «Тракия»“ ===
Line 85 ⟶ 81:
 
== Информация за договора от МРРБ ==
 
Според съобщението за решението на правителството за концесията на сайта на МРРБ (от декември 2004), общата дължина на автомагистралата е 443 km, от които в момента са изградени 182 km, а 261 km трябва да бъдат построени от концесионера. Според изказване на министър Асен Гагаузов от март, 2006 г. обаче, „443 km магистрала не се строи в България“, а двете построени отсечки са само „по около 35-38 km“.
 
Според съобщението на МРРБ от септември, 2005 г., цената на проекта се предвижда да бъде 125&nbsp;000&nbsp;000 евро, като всички разходи над тях са изцяло за сметка на концесионера и не се приемат като разходи за инвестиции. Уточнява се, че окончателният размер ще се определи с одобрения инвестиционен проект на участъка. Определени са разходите за поддръжка за една година — – до 50&nbsp;000 евро на километър (числото се изменя в съответствие с процента на инфлацията).
 
Според съобщението, поемането на риска от недостиг на трафик се поема от държавата, като собственик на магистралата, „в съответствие с международната практика за подобен вид проекти“. През първите 8 години (от [[2007]] г. до [[2014]] г.) държавата ще компенсира концесионера за недостига в трафика, като според прогнозираните стойности общата сума ще бъде в размер на 169&nbsp;976&nbsp;000 евро. Тези компенсации обаче трябва да се върнат на държавата с лихвите, като лихвеният процент ще е равен на лихвения процент по договора за кредит, сключен между концесионера и финансиращата банка. Очакваният размер на сумата от лихвите е 175&nbsp;804&nbsp;000 евро.
Line 94 ⟶ 89:
След като концесионерът възстанови компенсациите, той започва да плаща на държавата 60% от приходите си след приспадане на разходите си (вкл. разходите по изплащането на банковия кредит). Очакваното концесионно възнаграждение за целия период на концесията е в размер на 5&nbsp;014&nbsp;108&nbsp;000 евро.
 
Таксите за преминаване по магистралата се предвижда да бъдат 2,5 евроцента на километър (без [[ДДС]]) за лек автомобил, като сумата може да бъде изменяна на всеки шест месеца. Това ще става по предложение на концесионера и след съгласието на правителството. Магистралата трябва да бъде готова до края на ноември, [[2009]] г. (За участъка Калотина — – София срокът е 31 май 2010). Концесионерът трябва да плаща неустойки за всеки просрочен ден.
 
Товарни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона няма да плащат ТОЛ такси за преминаване по магистралата, тъй като това противоречи на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от [[17 юни]] [[1999]] г. За сметка на това концесионерът ще получава заместващи плащания за реално преминалите [[МПС]] от държавата, като общата сума за целия концесионен период е (предвидено че ще бъде?) 5&nbsp;346&nbsp;700&nbsp;000 евро. Тези суми ще бъдат взети от събраните [[винетни такси]] от посочените МПС.
Line 102 ⟶ 97:
Съобщението на МРРБ завършва с изброяване на няколко положителни ефекта, които според тях ще произтекат за България от договора. Преките икономически ползи според МРРБ са над 3 млрд. евро от концесионно възнаграждение, над 700 млн. евро от данък печалба, над 3 млрд. евро от внесен ДДС, разкриване на над 1000 нови работни места с постоянна заетост и обща печалба от над 950 млн. евро за двете държавни дружества, участващи в консорциума-концесионер. Освен това се казва, че магистралата ще създаде „възможности за развитие на туризма и подобряване на икономическата и бизнес среда.“
 
На 4 ноември 2009 г. Договорът за концесията на АМ "Тракия"„Тракия“ е публикуван на страницата на МРРБ.[http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=actual&id=2147]
 
== Критики ==
 
* Липсата на търг или конкурс за избор на концесионер не дава възможност да се постигнат максимално добри за държавата условия и цени.
 
Line 114 ⟶ 108:
* За преминаване по магистралата ще се събират ТОЛ такси, при положение че вече са платени винетни такси за останалите пътища и по този начин се плаща два пъти. Според някои това е в нарушение със Законът за пътищата, според който за един републикански път не могат да се събират две различни такси. Церовски казва: „Много често в западните държави тола е скрит. Той се плаща през държавния бюджет или през съответни фондове.“
 
* Създава се монопол — – споре Евгени Чачев световна практика е една магистрала да се отдава на няколко различни фирми, като така се постига по-добро качество на обслужване и по-ниска цена за преминаване.
 
* Избор на концесионер без търг или конкурс е в нарушаване на Закона за концесиите. Например според Красимир Каракачанов, законът изисква предоставянето на държавна публична собственост да става единствено с търг или конкурс. Каракачанов признава, че има изключение на това правило — – „решение 23 на Конституционния съд от 1998 г. (…) гласи, че държавна собственост може да се предостави на държавни предприятия без търг и конкурс, ако те са в заварено положение.“ Според него обаче, това изключение не важи в случая, тъй като консорциумът е създаден чак през 2004 г.
 
=== Критики и мнения от доклада на „Прозрачност без граници“ ===
 
Докладът на „[[Прозрачност без граници]]“ за концесията на магистрала „Тракия“, публикуван през април 2006 г., е разработен на основата на неофициална информация и на информация изнесена в медиите, тъй като официалният договор по това време е засекретен. Докладът съдържа множество критики по сделката, някои от които са:
 
Line 141 ⟶ 134:
 
=== Други мнения, че договорът е неизгоден за България ===
 
* Според [[Стандарт (вестник)|в. „Стандарт“]] анексите към договора, които се пазят в тайна, са по-неизгодни за България от самия договор. [http://www.standartnews.com/archive/2006/02/28/folio/index.htm]. Но по думите на министър Гагаузов, към договора за сега няма, а и не може да има анекси, тъй като той все още не е влязъл в сила.
 
Line 150 ⟶ 142:
* Според някои критици на сделката, цената на километър за изграждане на магистралата е завишена. Според „Прозрачност без граници“ Обявената цена от 2,7 млн. евро на километър за изграждане на магистрала „Тракия“ е неадекватна тъй като „експертните оценки, разчетите по Европейската програма ИСПА и договореностите на Република България с ЕИБ са на стойност 1,2 милиона евро на километър“. Според Красимир Каракачанов в договора е заложена сумата от 3,4 млн. евро на километър, а „най-скъпият вариант на магистрала, там, където има мостове, тунели и т. н., излиза максимум 2 млн. евро за километър.“
 
* Според журналистът Богомил Грозев от [[Сега (вестник)|в. „Сега“]], 50&nbsp;000 евро на километър за текущ ремонт и зимно поддържане на година, което е горната граница на сумата, която държавата може да плаща на концесионера според договора, са твърде много сравнени със сумата, която агенция „Пътища“ по негова информация харчи през 2004 г. — – „около 120 — – 130 млн. лв. за текущ ремонт и зимно поддържане на всичките 19&nbsp;000 км републикански пътища. Което прави разход от около 6&nbsp;500 лв. на километър.“ [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=325&sectionid=3&id=00001] Според него, държавата ще загуби и поне 2&nbsp;346 млрд. евро от разликата между прогнозираната концесионна такса, която ще влезе в хазната — – 3 млрд. евро, и заместващите плащания дължащи се за тежкотоварни автомобили с обща допустима маса над 12 тона — – „Това са 5,346 млрд. евро за 35 години или над 300 млн. лв. на година.“
 
* Таксите за преминаване по магистралата ще са по-високи от тези в други страни. („пътуване от София до Бургас да струва еднократно в едната посока от порядъка на 18-20 лева“ — – от въпрос на журналист от април 2005 г. [http://www.mrrb.government.bg/interview_old.php?p=52]). Според Церовски, причината за това е, че западните държави са инвестирали много повече пари в миналото в своята пътна инфраструктура и сега им са нужни много по-малко ресурси за поддържането и за инвестирането в ново строителство. Той допълва обаче, че по магистралата се спестяват 5 литра бензин в сравнение със стандартния път. „Така че 5 литра бензин са също около 7,50 лева.“ (април 2005 г.)
 
== Атакуване на сделката в съда ==
 
През юни 2005 г. заместник-главният [[прокурор]] [[Митьо Марков]] атакува договора пред [[Върховен административен съд|Върховния административен съд]] (ВАС). На 28 март, 2006 Тричленен състав на ВАС отхвърля протеста, тъй като според него „Министерският съвет не е излязъл извън предоставените му от закона правомощия за отдаване на концесия без търг и конкурс и е действал в рамките на своята компетентност.“ Съдът уточнява, че не се произася по целесъобразността на договора, тъй като той не може да прекрати договор на базата на това, че той е неизгоден. Уточнява се също, че „по това административно дело съдебният състав е лишен и от възможността да упражни комплексен контрол по законосъобразност, защото съдът е сезиран с протест единствено за обявяване на нищожност на атакуваното решение, а не за отмяната му като незаконосъобразно“. Искането на прокуратурата е да се спре изпълнението на договора, тъй като според нея той все още не е влязъл в сила. Според съда обаче, договорът е влязъл в сила, тъй като решението на правителството е публикувано в [[Държавен вестник]] [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=116060&srcpos=15].
 
Според съда държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД притежава собствеността върху дадената на концесия автомагистрална отсечка от декември [[1995]] година, след като е заявила пред [[Министерски съвет на България]] правата си върху нея (през януари [[1996]] година) и това позволява отдаването на концесия на магистралата без търг и конкурс по закона за концесиите. Според прокуратурата обаче, за да се прехвърли собствеността не е достатъчно подаването на заявление, а е необходимо и решение на правителството в тригодишен срок, каквото липсва.
 
През юни 2006 г. решението на тричленния състав на ВАС е потвърдено и от петчленния състав и така протестът на заместник-главният прокурор е окончателно отхвърлен.<ref name="okonchatelno"/>
 
В началото на април, 2006 г. срещу договора е внесена жалба в [[Софийски градски съд]] от името на някои частни собственици на земи включени в концесията и на партия „[[Новото време]]“. Причината е, че към момента на подписване на договора, както и към датата на подаване на жалбата, не са отчуждени всички земи които са включени в концесията, а според Закона за концесиите на концесия може да се отдава само публична държавна собственот. Според вносителите на жалбата договорът нарушава конституцията, тъй като според нея частната собственост е неприкосновена. Лидерът на „Новото време“ — – Емил Кошлуков, заявява, че ще бъде подаден и сигнал до главния прокурор за да бъде сезиран ВАС за обявяване на договора за концесията за нищожен.
 
== Източници ==
Line 169 ⟶ 160:
* [http://www.mrrb.government.bg/news.php?n=535 Съобщение на МРРБ за подписване на договора] от 29 март 2005 г.
* [http://web.archive.org/web/20071008173344/http://transparency-bg.org/publications_files/publication_46_1.pdf Междинен доклад за сделката на „Прозрачност без граници“] от април 2005 г. (.pdf)
* [http://web.archive.org/web/20051218103732/http://www.mrrb.government.bg/PNOVO/doc_939.doc Информация за договора от МРРБ] от септ. 2005 г. (html формат от [[Google]]) ([http://web.archive.org/web/20051218103732/http://www.mrrb.government.bg/PNOVO/doc_939.doc оригинал — – .doc])
* [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=116060&srcpos=15 Нова съдебна атака срещу концесията на „Тракия“] — – статия на [[Медиапул]] от 4 април 2006 г.
<references/>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Договор_за_магистрала_Тракия“.