Разлика между версии на „Беласишка битка“

 
==Непосредствени и дългосрочни последици==
[[File:Samouil's fortress 2011, 02.JPG|250px|thumb|Паметникът на цар Самуил в националния парк-музей [[Самуилова крепост (Ключ)|Самуилова крепост]] при [[Ключ (село)|Ключ]]]]
 
Въпреки тежкото си поражение българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II решава да се оттегли на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, поставени от Самуил южно от Струмица. Някъде там, вероятно в теснините между планините Беласица и [[Плавуш]], български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, нападат от засада и разгромяват Вотаниат, който пада убит<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 738</ref><ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55-56</ref>. Този неуспех принуждава Василий II да промени плановете си и да отстъпи обратно по долината на Струмешница. След като успява да подчини без бой крепостта [[Мелник]], той се оттегля обратно на изходния си пункт от началото на похода<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740</ref> За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската съпротива<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 74</ref>, или пък за да накаже «бунтовниците», за каквито счита българските войници<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 178. ''С. Пириватрич'' посочва, че ослепяването е традиционно наказание във Византия за бунт срещу законния владетел.</ref>, Василий II заповядва да бъдат ослепени пленниците и ги изпраща при Самуил, като на всеки сто оставя един едноок за водач.<ref>Според ''Скилица'' броят на ослепените е 15 000 (''Подбрани извори'', т. II, с. 66), а друг византийски автор, ''Кекавмен'', твърди за 14 000 пленници, без да споменава за осакатявания (''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 166). ''Златарски'' (История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 739) и други изследователи смятат тази бройка за преувеличена. Според добавките към български превод от XIV в. на ''Хрониката на Константин Манаси'', цитирани от ''Пл. Павлов'' (Залезът на Първото българско царство, с. 50), пленниците наброяват 8 000.</ref>
 
Друга теза в историографията набляга върху значението на Беласишката битка. В резултат на поражението при Беласица българската войска понася невъзвратими загуби. По-този начин възможностите на централната власт да упражнява ефективен контрол върху периферните и вътрешните области на царството намаляват. Затова поведението на областните и местните управители става определящо за изхода от войната с Византия. Голяма част от тях се предават доброволно на Василий II.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 130-131, 143</ref> България остава под владичеството на Византия близо два века. С изключение на [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], владетелите на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], обособило се през 1185-1187 г., не успяват да включат трайно [[Македония]] в неговите предели.
 
Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на [[сърби]]те и [[хървати]]те, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г.<ref>''Stephenson'', P., The Balkan Frontier in the Year 1000, pp. 123-124 (в: ''Magdalino'', P., Byzantium in the Year 1000, Brill 2003, ISBN 9004120971); ''Острогорски'', История на византийската държава, с. 408; ''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 280; ''Ćirković'', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država'']</ref><ref>Хърватия не е завоювана от Византия, но се признава за неин васал - вж. ''Матанов'', Христо, Средновековните Балкани. Исторически очерци, изд. "Парадигма", София 2002, ISBN 954-9536-61-0, с. 150</ref> Византийската империя възстановява границите си от Дунава до [[Пелопонес]] и от [[Черно море|Черно]] до Адриатическо море<ref>''Vasiliev'', A., History of the Byzantine empire, 6. The Macedonian epoch (867-1081), [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_P14.HTM Relations of the Byzantine Empire with the Bulgarians and Magyars], изтеглено на 20 ноември 2007 г. (на руски: ''Васильев'', А. А., "История Византийской империи", [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa1.htm том 1], [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa161.htm#vaa161para03 Взаимоотношения Византийской империи с болгарами и мадьярами], изтеглено на 10.12.2007 г.)</ref> (вж. [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/map001.shtml '''карта на Византийската империя през 1025 г.''']<ref>''Сказкин'', С. Д. (ред.), [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/index.shtml История Византии, т. 2], Москва 1967 - изтеглено от библиотеката на сайта Historic.Ru на 10.12.2007</ref>).
 
== Външни препратки ==
12 663

редакции