Маламир: Разлика между версии

{{ВладетелМонарх|име=Маламир

| описание=князхан на България

[[КнязКанасубиги]] '''Маламѝр''' (''Malamir'', † [[836]]) е средновековен български владетел от [[Крумова династия|Крумовата династия]], управлявал [[БългарияПърва българска държава|Първата българска държава]] от [[831]] до [[836]] г.

Той е третият и най-малкият син на князканасубиги [[Омуртаг]] и внук на [[Крум]]. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат [[Звиница]] и лишаването от престола на най-големия му брат [[Енравота]] (или Воин) поради проявени симпатии към [[християнство]]то.

Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият князкан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на [[Плиска]]. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с [[Франкската империя]] и с [[Византия]].

Византийският [[император]] [[Теофил]] нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през [[836]] г. предприема поход срещу България. Българите, начело с [[кавхан Исбул|кавкан Исбул]], отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до [[Одрин]]. После се отправят към [[Пловдив]] и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно военно (стратегическо) значение за овладяването на [[Родопи|Родопската област]], както и за прекъсване на римския път [[Виа Милитарис]] (Виа Диагоналис) на [[Балканския полуостров]], който свързва Сигиндунум ([[Белград]]), Сердика (днес [[София]]) и [[Константинопол]] и сухоземната връзка между [[Солун]] и [[Константинопол]]. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.

{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|князхан на България]]|[[831]]|[[836]]|[[Омуртаг]]|[[Пресиян]]}}