Журналистическата си кариера започва като репортер през октомври [[1990]] г. във [[в. „Демокрация”]]. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизмасоциализма. През [[1997]] г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през [[2000]] г. е специален кореспондент в „Демокрация”.<ref name="ДеСе беге био"/>
През [[1998]] г. получава безпрецедентен достъп от председателя на Военната колегия на Върховния съд и зам.-председател на Върховния съд ген. [[Николай Чирипов]] до 48-те тома от все още неприключилото тогава секретно дело за последните [[лагери на комунизма]]социализма край [[Ловеч]] и [[Скравена]]. Изследването на делото става основа за първата му документална книга и филм „Секретното дело за лагерите”.<ref>[http://www.amazon.com/Sekretnoto-delo-lagerite-x421-Bulgarian/dp/9542810407 Секретното дело за лагерите] [[amazon.com]]</ref>
През същата година получава разрешение от тогавашния министър на вътрешните работи [[Богомил Бонев]] да проучи строго секретната разработка на [[Второ главно управление на Държавна сигурност]] срещу българския емигрант [[Борис Арсов (десидент)|Борис Арсов]], отвлечен от ДС през пролетта на [[1974]] г. от [[Дания]] и убит няколко месеца по-късно в Пазарджишкия затвор. В делото е запазен строго секретен план за убийството на емигранта с конкретни указания за действия за агента, натоварен с „мократа поръчка”. Разработката срещу Арсов е открита в началото на 90-те години в архива на ДС от следователите по делото за убийството на [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] Богдан Карайотов и ген. Коста Богацевски и ги убеждава, че Държавна сигурност е използвала убийствата като средство за ликвидиране на български емигранти, критици на комунистическотосоциалистическото управление. Секретните материали стават основа за книгата и документалния филм на Христов „Държавна сигурност срещу българската емиграция”.<ref name="ДеСе беге био"/>
През 2000 г. от [[Върховния административен съд]] (ВАС) му е разрешено да работи с делото за унищожаване на досиетата на писателя Георги Марков, по което през 1992 г. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. [[Владимир Тодоров]]. Делото разкрива механизма на унищожаване на досиетата на писателя през 1990 г., както и кръга от висши ръководители на ДС, ангажирани с прикриването на документалните доказателства за операцията за ликвидирането на Марков през 1978 г. в Лондон. Христов използва делото за документалния филм „Досиетата „Скитник” и за книгата си „Убийте „Скитник”.<ref name="ДеСе беге био"/>
