Тодор Бурмов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире-години, 2x 6lokavica, 2 интервала, параметър (ползвайки Advisor.js) |
+източници и дребни |
||
Ред 3:
| име-оригинал =
| категория = преподавател
| описание = Български преподавател и политик
| портрет = Todor_Burmov.jpg
| портрет-описание =
Ред 40:
'''Тодор Стоянов Бурмо̀в''' е виден [[България|български]] [[възрожденец]], борец за [[църковна независимост]] и активен [[политически деец]] след [[Освобождение]]то<ref name="Ташев">{{Ташев|69-70}}</ref><ref name="Цураков">{{Цураков|8}}</ref>.
Народен представител в [[1 Велико народно събрание|I Велико народно събрание]] и [[1 Обикновено народно събрание|I]], [[2 Обикновено народно събрание|II]] и [[12 Обикновено народно събрание|XII Обикновено народно събрание]].
== Биография ==
=== Образование и младежки години ===
Тодор Бурмов е роден на [[2 януари]] [[1834]] г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град [[Габрово]],{{hrf|Геб|2011|404}} а според други – село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]], наричано в миналото и Нова махала.<ref>
Първоначално Бурмов учи в килийното училище в [[Габрово]], а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]]. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен [[магистър]]<ref>{{cite book |title= Българският парламент и Българската държавност: 125 години Народно събрание 1879–2005|last= Иван Илчев, Валери Колев, Веселин Янчев |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2005 |publisher= Изд. на Софийски университет „Св. Климент Охридски“|location= |isbn= |pages= 33 |url= |accessdate=}} </ref> и се завръща в Габрово, където работи като [[учител]]. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „[[Цариградски вестник]]“ и списание „[[Български книжици]]“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на [[Великденска акция|Великденската акция]] и отпечатва специална [[брошура]], озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
=== Просветна дейност (1863–1877) ===
{{вижте също|Борба за българска църковна независимост}}
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „[[Съветник (1863 - 1870)|Съветник]]“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още [[Найден Геров]], както и ръководителите на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] и на [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]]. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с [[Патриаршия]]та<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Bulgaria |last= Crampton |first= R. J. |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Oxford University Press |location= 2007|isbn= |pages= 72 |url= |accessdate=}}</ref>. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865–1867). Макар и да не е [[революционер]], Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в [[Цариград]] като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „[[Московские ведомости (вестник)|Московские ведомости]]“ и „[[Европа (вестник)|Европа]]“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх [[Антим I]] по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
=== Политическа дейност и оттегляне ===
{{вижте също|Освобождение на България}}
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877–1878) е [[ковчежник]] на [[Канцелария за граждански дела]] към щаба на [[Руска армия|Руската армия]]. През 1878 г. е назначен за [[вице-губернатор]] на [[Пловдив]], а на следващата година за [[губернатор]] на [[София]]. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз [[Александър I Батенберг|Батенберг]] го избира за пръв [[министър-председател на България|министър-председател]] на страната<ref name="Gazette">ДВ. [http://dv.parliament.bg/DVWeb/img/1879_BR_00001.pdf?id_=361 Указ
През 1883 г. в [[Правителство на Соболев|кабинета]] на генерал [[Леонид Соболев]], както и за няколко дни по време на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 1886 г., той е управляващ [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партията и се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия|либералите]] на [[Драган Цанков]]. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–1886) в правителството на митрополит [[Правителство на митрополит Климент (1886)|Климент]]<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>. Член е на Кодификационната комисия (1884–1885) и активен участник в политическите борби (1885–1906). Редактор е на вестник „[[Витоша (вестник)|Витоша]]“, „[[Български глас (1879–1883)|Български Глас]]“ и русофилския „[[Светлина (1886)|Светлина]]“<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>. Оттегля се от политическия живот след 1886 г.
Тодор Бурмов умира на [[25 октомври]] [[1906]] г. във влака, на път от [[София]] за [[Цариград]] на 72 годишна възраст.
== Семейство ==
Line 68 ⟶ 72:
* Анна- Любица (1867–1897)
* Рада (1868–1952), омъжва се за професора по международно право д-р [[Стоян Данев]].
* Райна (22
== Произведения ==
Line 94 ⟶ 98:
== Бележки ==
{{commonscat|Todor Burmov}}
{{reflist}}
| |||