Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |coauthors= |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.]</ref>.