Тодор Станков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
==Биография==
Роден е в 1875 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Република Македония. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] в 1893 година. Учителства в Прилеп, където влиза във ВМОРО и става член на местния околийски революционен комитет. По-късно е учител в [[Щип]] през учебната 1895/6 година, препоръчан от Даме Груев на неговото място в комитета и като учител, и в [[Радовиш]], където оглавява околийския революционен комитет. През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село [[Дедино (Община Конче)|Дедино]], убива двама от тях, но след бягството на третия се открива [[Дединска афера|Дединската афера]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.87.</ref>. Учителства в [[Крушево (град)|Крушево]], а от април 1898 година е нелегален войвода на чета в Радовишко. Междувременно към четата му се присъединяват Васил Липовиклията - Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в [[Конечки манастир|Конечкия манастир]], където е предаден на турските власти. Макар, че е подложен на тежки мъчения не прави никакви признания<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. Арестуван е от властите и осъден на 6 години затвор, но е освободен по грешка и бяга в България. От 1900 до 1901 година е [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник на ВМОРО]] в [[Кюстендил]]. Администратор е на вестник „[[Вечерна поща]]“.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.</ref>▼
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и отдолу нагоре: Тодор Станков и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]]
▲Роден е в 1875 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Република Македония. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] в 1893 година. Учителства в Прилеп, където влиза във ВМОРО и става член на местния околийски революционен комитет. По-късно е учител в [[Щип]] през учебната 1895/6 година, препоръчан от Даме Груев на неговото място в комитета и като учител, и в [[Радовиш]], където оглавява околийския революционен комитет. През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село [[Дедино (Община Конче)|Дедино]], убива двама от тях, но след бягството на третия се открива [[Дединска афера|Дединската афера]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.87.</ref>. Учителства в [[Крушево (град)|Крушево]], а от април 1898 година е нелегален войвода на чета в Радовишко. Междувременно към четата му се присъединяват Васил Липовиклията - Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в [[Конечки манастир|Конечкия манастир]], където е предаден на турските власти. Макар, че е подложен на тежки мъчения не прави никакви признания<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. Арестуван е от властите и осъден на 6 години затвор, но е освободен по грешка и бяга в България. От 1900 до 1901 година е [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник на ВМОРО]] в [[Кюстендил]]. Администратор е на вестник „[[Вечерна поща]]“.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.</ref>
[[Файл:Gotse Delchev Mihail Gerdzhikov Baba Dona 1902.jpg|дясно|мини|250п|Кюстендил 1902 г., Баба [[Дона Ковачева]], [[Марко Секулички]], [[Гоце Делчев]], [[Михаил Герджиков]], [[Петко Пенчев]] и Тодор Станков]]
[[Файл:Todor Stankov Praznuvaneto.jpg|дясно|мини|250п|{{cite book |title= Празднуването деня на Св. св. Кирилъ и Методий въ турско време въ Македония (Спомени и преживѣлици) |last= Станковъ |first=Тодоръ |authorlink= |coauthors= |year= 1932 |publisher=Печатарска кооперация „Едисонъ“ |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.strumski.com/books/Todor_Stankov_SV.Kiril_i_Metodij_Spomeni.pdf |accessdate=}}]]
| |||