Печка патриаршия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 14:
== Възстановяване на Печката патриаршия ==
{{основна|Стогодишната хърватско-османска война}}
През 1555 г. по времето на султан [[Сюлейман Великолепни]] в [[диван]]а има трима везири сърби начело с великия везир [[Мехмед паша Соколович]] – сърбин от [[Херцеговина]] – [[Рюстем паша Опукович]] и [[Али паша Семиз]]. Благодарение на тяхното лобиране и след поредица скандали и три поредни събора в [[Охрид]] на [[Охридската архиепископия]] (1528/29; 13 март 1532 г. и 1541 г.), във връзка с антиосманската религиозна дейност на прогонения смедеревски епископ Павле, в дивана се стига до решението да се възобнови старата ''Душанова патриаршия'', като в нея да влязат изцяло [[сръбски земи]], които никога преди не са влизали в [[диоцез]]а ѝ – [[Босна и Херцеговина]] и [[Срем]]. [http://www.rastko.org.rs/rastko-bl/istorija/corovic/istorija/6_4.html]
 
Целта на възстановената през 1557 г. [[автокефална църква]] е политическа – да способства посредством православната вяра да укрепи властта на султана и в онези [[сръбски земи]] и по [[военна граница|военната граница]], които са преимуществено католически. От църковно-институционална гледна точка най-здраво укрепени са били [[Западни български земи|западните български земи]], включени в [[диоцез]]а ѝ, включително намиращите се днес в България [[Кюстендил]], [[Самоков]], [[Рилски манастир]], [[Мехомия]] (Разлог) и [[Банско]].