Димитър Михалчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълнения в шаблона, дребни
добавки; форматиране: 5x тире-години, 3x тире, 2 интервала, кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 23:
 
== Биография ==
Роден е в [[Лозенград]] на [[25 декември]] [[1880]] г. Завършва Висшето училище в София (днес [[Софийски университет]]).<ref>[http://www.events.bg/bg/holidays/6225/акад-Димитър-Михалчев---философ акад. Димитър Михалчев – философ], events.bg, 23 декември 2009, линк от 12 април 2010</ref> Като студент се включва във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и напуска лекциите за да участва в [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]].<ref>Хараламби Етакчиев, [http://www.kroraina.com/knigi/giliev/he/he_12.html Заточението, Ранни и по-късни спомени на един тракиец, ИК „Коралов и сие“, София, 2004, стр. 69.]</ref> Работи като коректор във вестник „[[Вечерна поща]]“. Негов пръв учител и професор е д-р [[Кръстю Кръстев]], вдъхновителят и създателят на литературния кръг „Мисъл“. По препоръка на [[Пенчо Славейков]], проф. [[Иван Шишманов]] го назначава за учител в София и го изпраща за 4 години на специализация в Германия. След завръщането си от Германия той е командирован за още известно време на специализация в [[Петербург]], а през 1910 г., вече като член на „Кантовото дружество“ в Берлин, бива избран и за редовен доцент в Университета в София.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-19501900–1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 198. ISBN 954321056X</ref> Като патриот Михалчев участва в Балканските вой­ни (1912-19131912–1913 г.). От [[1915]] до [[1947]] е [[професор]] в СУ. Димитър Михалчев е основател и редактор на списание „[[Философски преглед]]“ (1929-19431929–1943). Работи в областта на гносеологията. Член на Словашката академия на науките, на Кантовото научно дружество в Берлин, на Ремкианското научно дружество в Берлин.
 
[[File:BASA 525K 1 1077 2 Dimitar-Mihalchev,Grigor Vasilev Praga,1913.jpg|left|thumb|200px|Заедно с политика [[Григор Василев]] в Прага, 1913 г. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“]]
Ръководител е на [[Съюз на тракийските дружества в България|Съюза на тракийските дружества в България]] (1918-19231918–1923). Михалчев е посланик в [[Прага]] от 1923 до 1927 г., когато [[Тодор Александров]] заплашва, че може да го „обезвреди“, тъй като не действа достатъчно активно в полза на подсъдимия член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Йордан Цицонков]], убил по това време в Прага земеделския лидер [[Райко Даскалов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878–1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 167-168 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
В 1932 година Димитър Михалчев публикува в списанието си „Философски преглед“ статията „Възможна ли е единна и цялостна Югославия?“, в която подлага на анализ предлаганата от сръбската държавна пропаганда идея за присъединяване на България към Югославия и създаване на [[Интегрална Югославия]].<ref>Философски преглед, кн. 3, 1932.</ref> Статията предизвиква скандал в българската общественост и среща силно негативни отзиви от [[Димитър Азманов]], [[Сотир Янев]], [[Стоян Романски]], [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съселов]], [[Андрей Тошев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Бадев]]. В отговор Михалчев публикува брошурата си „Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия“,<ref>Михалчев, Димитър. Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия. Бъдещето на нашия народ и голямата задача на българската държава, София, 1932.</ref> в която Михалчев доразвива тезата си и се опитва да обори аргументите на критиците си. Книгата е посрещната враждебно от много македонски дейци и [[Христо Татарчев]] пише статия във вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“ под заглавие „Една престъпна и опасна пропаганда“.<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_28.htm Македония, г. VI–VII, бр. 1789–1794, София, 7-13 октомври 1932 г.]</ref>
 
По-късно Михалчев е пълномощен министър в [[Москва]] 1934–1936 г. и политически представител и пълномощен министър в Москва 1944–19461944–1945 г. Часове след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е в делегацията при маршал [[Фьодор Толбухин]], постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.<ref name="недев">{{cite book hrf| last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 639-640 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва т. нар. [[Московско примирие]] между правителството на България и страните победителки във Втората световна война. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но с това си навлича омразата на съветското ръководство. Отстранен е от поста пълномощен министър в Москва, след като на 18 октомври съветското правителство изпраща искане за това, обвинявайки го, че е „настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР“.{{hrf|Недев|2007|705}}

Председател на Българска академия на науките (1944-19471944–1947). Полага усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките от правителството на [[Георги Димитров]]. Философският му спор с [[Тодор Павлов]] за неговата „Теория на отражението“ допринася за обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е „средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм“.
 
== Библиография ==
* Димитър Михалчев. ''Избрани съчинения''. С., 1981, Изд-во „Наука и изкуство“, 620 с., Библ. Българско философско наследство.
* Георги Белогашев. „Димитър Михалчев и „идеята за интегрална Югославия“. – ''Философски алтернативи'', 2010, № 2
* Георги Белогашев. Философията като основна наука. изд. „Пропелер“. С., 2015. ISBN 978-954-392-295-6
* Ясен Захариев. „Записките от лекциите по философия на историята при Димитър Михалчев“. – ''Философски алтернативи'', 2010, № 6,
* Димитър Цацов. ''Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век''. С., АИ „Марин Дринов“, С., 2004, ISBN 954-430-918-7.
* Димитър Цацов. ''Философският път на Димитър Михалчев''. С., 2002, Парадигма, ISBN 954-9536-62-9
Line 43 ⟶ 45:
 
== Бележки ==
<references/>
{{reflist|2}}
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
 
== Външни препратки ==