Уикипедия

Михаил Садовяну: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Дсг → Шаблон:Дата на смърт и години
мРедакция без резюме
Ред 12:
| работил = [[писател]], [[журналист]], [[преводач]], [[политик]]
| националност = {{ROM}}
| период = 1896-19521896–1952
| жанрове = [[исторически роман]], [[приключенски роман]], [[биография]], [[криминална литература]], [[детска литература]], документалистика
| теми =
Ред 19:
| повлиян =
| повлиял =
| брак = Екатерина Балу (1901-?),<br />Валерия Митру (1943-19611943–1961)
| деца =
| подпис =
Ред 26:
}}
 
'''Михаил Садовяну''' ({{lang-ro|Mihail Sadoveanu}}) е румънски [[писател]], [[журналист]] и [[политик]], два пъти държавен глава на републиката (1947-19481947–1948 г. и 1958 г.). Той е един от най-плодовитите румънски писатели на исторически и приключенски романи, на разкази, на документални книги и пътеписи. Първите си произведения е писал под [[псевдоним]]ите Михай от Пашкани ({{lang-ro|Mihai din Pașcani}}) и М.С.Кобуз ({{lang-ro|M. S. Cobuz}}).
 
== Биография и творчество ==
Ред 33:
В гимназията през 1897 г. пише първата си сатирична история „Domnişoara M din Fălticeni“, която е публикувана в сатиричното списание „Dracu“ в Букурещ под псевдонима „Михай от Пашкани“. Първоначално започва да пише за списанието на [[Символизъм (литература)|символистите]] „Vieaţa Nouă” през 1898 г., но после се насочва към несимволистичните издания „Opinia“, „Pagini Literare“, и др. През 1900 г. отива в [[Букурещ]] да учи право в Националния университет. Там попада в бохемските среди и не след дълго решава да напусне юридическите науки и да се занимава с писане в посока на реалистичната проза.
 
През 1901 г. се жени за Екатерина Балу и двамата се установяват във [[Фълтичени]]. Първоначално живеят в къща собственост на писателя Йон Креанга, а по-късно се нанасят в нова сграда с градина, известна като „Градината на спокойствието“. Двамата имат 11 деца, от които 3 дъщери.
 
=== Ранна кариера ===
Ред 47:
През същата година Садовяну се прибира във Фълтичени, но съвсем скоро отново е извикан като офицер в армията. Поради наднормено тегло служи кратко и през 1907 г. отново се връща на административна работа в Министерството на образованието.
 
Михаил Садовяну става професионален писател в периода 1908-19091908–1909 г. Присъединява се към Румънското общество на писателите и дори става негов председател, като заедно с колегите си инициира кампания срещу [[еклектика|еклектизма]]. През 1911 г. подава оставка като председател, но остава в ръководството.
 
В периода 1910-19191910–1919 г. е директор на Националния театър в [[Яш]]. По време на [[Междусъюзническата война]] е призован отново в армията и достига до чин лейтенант в частта си във Фълтичени, и кратко пребиваване на предната линия. След нея става добър приятел с хумориста Георге Топирсеану и заедно с други колеги правят културни обиколки през 1914-19151914–1915 г. Като резултат от тях се ражда романът му „Родът на Шоймару“, публикуван през 1915 г.
 
=== Кариера между двете войни ===
През 1916-19171916–1917 г. Румъния влиза в [[Първата световна война]] на страната на [[Антантата]], а Садовяну остава в Молдова, която не е завзета от [[Централните сили]]. Заклеймява войната и приветства присъединяването на Румъния към Антантата. През това време той отново е избран за председател на Румънското общество на писателите, позиция, която заема до 1918 г.
 
След войната се установява в квартал Копу в Яш като купува и възстановява историческата вила, известна като „Къщата с кулата“. В този период се свързва с леви интелектуалци като Артур Горовей, с които основават и редактират списанието „Răvaşul Poporului“.
Ред 79:
Литературните и политически промени на Садовяну стават известни през март 1945 г., когато той изнася доклада „Lumina vine de la Răsărit“ за съветския лидер [[Йосиф Сталин]] в конферентната зала в Букурещ. Подкрепата му за Сталин го прави желан гост в Съветския съюз и той е поканен заедно с други интелектуалци на обиколка от Съветската академия на науките.
 
В края на 1946 г. Садовяну е избран за депутат в новия Парламент, като кандидат на Комунистическата партия, и на първата му сесия през декември е избран за негов председател. Като такъв му е дадена вилата на емигриралия румънски журналист Памфил Шейкару в областта Чиорогърла. През 1948 г. крал Михай I абдикира и е установен комунистически режим. Садовяну е издигнат на високи ръководни постове в партията, а след чистката в Академията на науките става член на Президиума ùѝ.
 
През 1949 г. Румънското общество на писателите е преобразувано в Съюз на румънските писатели, и Садовяну става негов почетен председател, а през 1950 г. е избран за председател. През същата година се премества да живее в [[Букурещ]]. По това време той започва да пише своите произведения в приетия официален стил - – [[социалистически реализъм]]. Пример за това е романът „Mitrea Cocor“ от 1949 г. възхваляващ политиката на колективизация, и за който Садовяну получава държавната награда за проза.
 
През целия период той участва в големи комунистически културни кампании, като промяната на румънската азбука, проявите в рамките на [[Студената война]], промяната на конституцията, промените в доктрината след смъртта на Сталин през 1951 г., и др. През ноември 1955 г. получава званието „Герой на социалистическия труд“.
Ред 154:
* Valea Frumoasei (1938)
* Morminte (1939)
* Frații Jderi, 1-3 (1935-19421935–1942)
* Divanul persian (1940)
* Vechime (1940)
Ред 197:
=== Филмография ===
[[Image:Stamp 1980 Mihail Sadoveanu.jpg|thumb|150px|right|Пощенска марка за 100 г. от рождението му]]
* 1929 Sturmflut der Liebe —– сценарий
* 1951 Toamna în delta —– документален
* 1953 Mitrea Cocor – по романа
* 1965 Neamul Soimarestilor – по романа
Ред 211:
* Sensul etic al operei lui Sadoveanu (1955) – от Димитру Мику
* Mihail Sadoveanu, o biografie a operei (1963) – от Савин Брату
* '''Михаил Садовяну — – живот и творчество''', Mihail Sadoveanu (1963) – от Константин Чопрага
* Sadoveanu sau utopia cărții (1976) – от Помпилиу Марцеа
* Viața lui Mihail Sadoveanu, Copilăria și adolescența (1976) – от Профира Садовяну
Ред 222:
<references />
{{commonscat|Mihail Sadoveanu}}
* „Михаил Садовяну — – живот и творчество“ от Константин Чопрага, в „Избрани произведения“ том I, издателство „Народна култура“, 1980 г.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_Садовяну“.