Теодицея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 30 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q276183.
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Теодицея''' ({{lang-fr|théodicée}}, от гръцки theos = θεός = бог + díke δίκη = справедливост) е класически теологичен проблем за онези религии, които изхождат от съществуването на един всемогъщ, безкрайно добър и всезнаещ (безкрайно мъдър) бог.
 
Въпросът гласи: Как съществуването на един такъв бог да се съвмести със съществуването на Злото в света. Проблемът е разгледан още в Стария завет в книгата на [[Йов]], както и в [[Древна Гърция]] от [[Епикур]]. Самият термин е въведен от философа [[Готфрид Лайбниц]] (1646–1716), който през [[1710]] г. в есето си Essais de Théodicée sur la bonté de Dieu, la liberté de l'homme et l'origine du mal се опитал да покаже, че този свят е “най-добрият от всички възможни светове” и поради това съществуването на Злото в света не противоречи на Божията доброта.
 
==Проблемът==
В класическия си вид проблемът е формулиран още от гръцкия философ Епикур (341-270 пр. Хр.):
:Или Бог иска да премахне Злото и не може:
Ред 55:
Безкрайната доброта на Бог става относителна. Някои теолози и философи – отчасти основавайки се на библейски сказания – защитават мнението, че Бог сами по себе си е много сложен и не е само добър. “Добрият” Бог представлява по този начин едно окастряне на библейския образ на Бог, при което, въпреки всичко, трябва да имаме доверие в този божествен аспект. Известни са разграниченията на [[Лутер]] и [[Шелинг]]: Лутер разграничава едно от друго Deus absconditus (скрития Бог; ярост, закон) и Deus revelatus (разкрития Бог, любов, Евангелие); Шелинг разграничава между основание и съществуване, при което основанието е причината за Злото.
 
Библията разглежда Бог като произход на цялата действителност. Тъй като и Злото се схваща като реално, безкрайната доброта на Бог не се дефинира с това, че той е само добър, а с това, че той иска и твори единствено доброто. Тази относителна безкрайна доброта се показва в Библията често с това, че Бог бива наречен ГОСПОД, който в добротата си направлява и ръководи хората да живеят според заповедите му и както него да искат и да правят единствено добро. Тъй като Бог сам се релативира, човекът може да влезе в отношения с него. Това съответства очевидно на смисъла на първоначалното сътворение и не съществува едва от времето post lapsum. Грехът означава до голяма степен проблематизирането на това обстоятелство.
 
Едно в още по-голяма степен амбивалентно представяне на Бога се среща например в [[индуизма]], в старата египетска религия (египетската митология), в гръцката митология или в германската митология, където боговете не се разглеждат като абсолютно добронамерени и добри. Те обединяват в себе си качества на помагащи и носещи мир с разрушително-яростни и войнствени. В този смисъл едно амбивалентно представяне на Бог също представя Неговата абсолютна доброта като нещо относително.
Ред 76:
 
====чрез предположението, че сътворението “не е довършено”====
Теолози на Новия Завет като хайделбергския специалист Клаус Бергер (Klaus Berger) обръщат внимание на обстоятелството, че библията и съответно християнската вяра нямат за цел да дадат отговор на въпроса за произхода на Злото, а по-скоро да покажат, че Бог е спасението от него (злото). Не Бог е създал Злото, а Злото вече е съществувало, когато Бог е започнал да ръководи света. В Стария Завет на библията Бог създава света като едно царство на ред, измъкнато от противоречащия на живота хаос. Хаосът и силите, които заплашват хората и живота, съгласно тази теза, са отблъснати за момент, но силите на хаоса продължават да са тук и да са опасни, щом присъствието на Бог намалее. По този начин по принцип се подлага на съмнение всемогъществото на Бог, което не е познато в този си вид в библейското мислене, а по-скоро от влиянието на гръцкото мислене. Съгласно тази теза Бог е в положение да изгражда царството си в един зъл свят с едно несъвършено творение и Той не може да го направи с щракване на пръсти и за един момент (така понятието за всемогъщество е грешно). Всемогъществото, според тази теза, трябва да се разбира в смисъл, че в края на крайщата пророчеството за царството Божие и за съвършеното творение ще се изпълни и че Бог е по-могъщ от всички други сили в пространството и времето, но не че Бог причинява всичко навсякъде и по всяко време. Тайнството на времето се намира между “слабото творение” и изпълването на пророчеството. Бергер казва в един цитат: "Бог не е жесток, в това съм все по-убеден в моя живот на изучаващ Новия Завет. А всякога, когато се случи нещастие, това е собствена закономерност на това творение. Когато някой бяга пред колата и тя го прегази, не е жестокия Бог, а това са природните закони. Който по такъв начин игнорира червения светофар, на него не може да му се помогне. Чудеса за подобни поводи не са предвидени. Няма човешко право за чудеса. Смъртта е част от творението, защото то е слабо. Бог желае преодоляването на смъртта във всичките ùѝ форми."
 
====чрез позоваване на Христос на кръста====