'''Хенрих (Анри) Фландърски''' ({{lang-fr|Henri de Flandre, Henri de Hainaut}}; * ок. [[1174]]; † 11 юни [[1216]] в [[Солун]]) е вторият и най-успешният [[Латинска империя|латински император]] в [[Константинопол]], управлявал от 1205 до 1216 година. Той произлиза от род [[Дом Фландрия]], наричан ''Балдуиновски'' и е третият син на [[Балдуин V (Ено)|Балдуин V (VIII) Хенегауски]] [[Графство Хенегау|граф на Хенегау]] и графиня [[Маргарета I (Фландрия)|Маргарита I Елзаска]] ([[Дом Шатеноа]]), сестра на [[Филип I (Фландрия)|Филип Елзаски]]. По-малък брат е на [[император]] [[Балдуин I|Балдуин I Фландърски]], след неговото пленяване в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]] през [[1205]] той поема управлението като [[регент]]. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар [[Калоян]] и никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Втората му съпруга е дъщерята на Калоян — принцеса [[Мария Българска (латинска императрица)|Мария]].
