Български език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „... Gg brb bb bg get rekt motikarq.com rupsi wikiShitStaff gg wp“ |
м Премахнати редакции на 84.54.166.5 (б.), към версия на Спасимир |
||
Ред 1:
{{Език
| страна = [[Република България]], <br/> [[Република Македония]], [[Гърция]], [[Сърбия]], [[Турция]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Украйна]], [[Унгария]], както и в емигрантските общности по света
| район = [[Балкански полуостров]] и <br/>други райони с български общности.
| говорещи= '''''роден език''''' - 6,8 млн. души {{Br}} '''''общо в света''''' - между 8<ref>{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2014 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=bul | title = Bulgarian | work = Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 4 август 2014 | ref = harv}}</ref> и 9 млн. души<ref>[http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?menu=004&LangID=37 UCLA Center for World Languages - UCLA International Institute, Bulgarian.]</ref><ref>[http://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/bulgarian.shtml BBC - Languages across Europe, Bulgarian.]</ref>
| сем1=Индоевропейски
| сем2=Славянски
| сем3=Южнославянски
| сем4=Източни южнославянски
| сем4 връзка=Източни южнославянски
| сем5=Български
| официален= [[Image:Flag_of_Bulgaria_%28bordered%29.svg|21px]] [[България]]<br />[[Image:Flag_of_the_Greek_Orthodox_Church.svg|border|21px|Света гора]] [[Света гора]] - [[Зографски манастир|Зограф]]<br />[[Image:Flag_of_Europe.svg|border|21px]] [[Европейски съюз]]<br /> признат за малцинствен език в:<br /> [[Image:Flag of Serbia.svg|border|21px]] [[Сърбия]]<br /> [[Image:Flag of Ukraine.svg|border|20px]] [[Украйна]]<br /> [[Image:Flag of Romania.svg|border|20px]] [[Румъния]]<br /> [[Image:Flag of Moldova.svg|border|20px]] [[Молдова]]<br /> [[Image:Flag of Slovenia.svg|border|20px]] [[Словения]] <br /> {{Унгария}}
| регулатор= [[Институт за български език|Института за български език, БАН]]
| iso639-1= bg
| iso639-2= bul
| SIL= bul
| карта=
[[Файл:Bul1.png|300px|безрамка]]
}}
{{Българи}}
'''Бъ̀лгарският езѝк''' е [[индоевропейски език]] от групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]]. Той е официалният език на [[Република България]] и един от 23-те официални езика на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Българският език е [[плурицентричен език]] — има няколко книжовни норми. Наред с основната, използвана в България, съществуват [[Македонска литературна норма|македонска норма]], която също използва [[кирилица]], и [[Банатска българска книжовна норма|банатска норма]], която използва [[латиница]].
== История ==
Българският език е най-ранният писмено документиран [[Славянски езици|славянски език]]. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.
=== Дописмен (праславянски език) ===
{{основна|Праславянски език}}
Обхваща периода между твърдяното [[славянско заселване на Балканите|славянското заселване]] на Балканите ([[5 век|5]]-[[7 век]]) и мисията на солунските братя [[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]] във [[Великоморавия]] през 60<sup>-те</sup> години на 9 век. Използвани са писмени знаци ("чѣрти и рѣзки"), но за тях не се обявяват много сведения.
=== Старобългарски (9–11 век) ===
{{основна|Старобългарски език}}
Обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на [[Първо Българско царство|Първото българско царство]] през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука ([[глаголица]]та) през 862 г. от [[Константин-Кирил Философ]] (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. Следният, както и редица подобни, надпис на старобългарски език от 10<sup>-ти</sup> век е пример за тази писменост и култура:<ref>[[Мостич|Надписът на Чъргобиля Мостич, 10 век]]</ref>
{{цитат|СЬДЄ ЛЄЖИТЪ МОСТИЧЬ ЧРЬГѸБЪІЛꙖ(Я) БЪІВЪІ ПРІ СѴМЄОНѢ ЦР҃И И ПРІ ПЄТРѢ ЦР҃И ОСМИѬ ЖЄ ДЄСѦТЬ ЛѢТЪ СЪІ ОСТАВИВЪ ЧРЬГѸБЪІЛЬСТВО Ї ВЬСЄ ІМѢНИѤ БЪІСТЪ ЧРЬНОРИЗЬЦЬ Ї ВЪ ТОМЬ СЪВРЬШИ ЖИЗНЬ СВОѬ.}}
=== Среднобългарски (12–14 век) ===
{{основна|Среднобългарски език}}
Приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество.<ref>Историческа граматика на българския език: учебник за учителските институти, Кирил Мирчев, "Народна просвета", 1955 г., с. 30</ref> Езикът на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] е основа за създаването на [[Руска редакция на старобългарския език|руска]], сръбска и влахо-молдовска [[Редакции на старобългарския език|редакция]] и добива значение на общ [[книжовен]] славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан (митрополит)|Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ [[Църковнославянски език|църковен език]].
=== Новобългарски език и правописни реформи (от 15 век) ===
{{Основна|Новобългарски език}}
[[File:Riben-bukvar.jpg|мини|220п|„[[Рибен буквар|Рибният буквар]]“ на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] ]]
Най-ранните писмени паметници за новобългарския език са дамаскините от 17-18 век. Такъв например е Тихонравовският дамаскин от 17 век, който е един от най-ранните представители на новобългарската група дамаскини.<ref>''Употреби на лексемата „един“ в Тихонравовския дамаскин (в съпоставка със съвременния български език)'', Десислава Йорданова Тодорова, БФ на СУ</ref> В областта на българския език, през XIX век работят още Г. С. Раковски, Васил Друмев, Л. Каравелов и др.
След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната — Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на [[ятова граница|ятовата граница]]. С това се подчертава разграничението между литературния език и [[западни български говори|западните говори]]. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският — Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.
В развоя на '''новобългарския книжовен език''' се различават три главни периода:
*1. От началото на XIX в. до Освобождението на България от османско робство;
*2. От Освобождението нататък, където българският език претърпява няколко правописни реформи - Следосвобожденчески правопис, [[Дриновски правопис]], [[Омарчевски правопис|Омарчевски правопис и правописна реформа на БЗНС]];
*3. От 9<sup>-ти</sup> септември 1944 г. насам ([[Правописна реформа на българския език от 1945|Отечественофронтовска правописна реформа]]). <ref>Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.</ref>
Следният пример показва текст на българска печатна Библия от края на XIX в., в която наблюдаваме официалния Следосвобожденчески правопис, при който са отпаднали букви от средновековния старобългарски като ѿ, ѥ, ѱ, ѯ, а пък ѧ, ѩ вече са преминали в „я“ по руски образец. Този правопис обаче все още съдържа і, ѳ, старобългарските ѣ, ѫ, ѭ, както и отпадналия впоследствие пълен и непълен член в женския род (-та/-тѫ):<ref>БИБЛІЯ, XIX в., ДѢЯНІЯ-ТА НА АПОСТОЛЫ-ТѢ, Глава 16:1, 2, 3.</ref>
{{цитат|...И пристигн'''ѫ''' въ Дерві'''ѭ''' и Листрѫ; и ето, имаше тамо н'''ѣ'''кой ученикъ на име Тимо'''ѳ'''ей, с'''ы'''нъ на нѣкоѭ си женѫ Еврейкѫ повѣрвалѫ, а баща му бѣ Еллинъ; Който ученикъ бѣше свидѣтелствованъ отъ брат'''і'''я-та въ...}}
== Особености ==
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Счита се, че те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, характеризиращи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми (падежни остатъци има при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[Време_(граматика)|глаголни времена]] ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, [[Руско влияние върху българския език|руското влияние върху българския език]] през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от [[руски език|руски]] език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се [[български книжовен език]] като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област).
През петвековното османско иго чрез [[османски турски език|османския турски]] навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес се смятат погрешно за „турцизми“ (напр. [[шише]], [[диван]], [[хамам]], турши(я), хамал, шалвар, диване и т.н.). След развитието на промишлеността и науката в българския технически език навлизат много немски думи (бинт, багер, бормашина и мн. др.), а след началото на 80-те години на XX век — английски, основно в областта на компютърните науки и информационните технологии (един от последните примери, влязъл най-напред в разговорна употреба, е „флашка“).
==Разпространение==
Българският език е най-разпространен в [[България]]. Той също се говори и в [[Българското землище]] в близост до България – на Балканския полуостров и в Мала азия. Българският език също е разпространен там където има българи в други държави. Според [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]] 57 016 жители на страната говорят на български език. (2006 г. - 2008 г.)<ref>Езикова употреба, Бюро за преброяване на населението на САЩ, http://www.census.gov/hhes/socdemo/language/, секция Подробен език говорен вкъщи и възможност за говорене на английски език за населението над 5 годишна възраст по щат 2006-2008 г., име на файл Подробни таблици</ref> Според същия източник, 21 129 от тези хора не говорят английски много добре.
[[Файл:Bulgarian_dialect_map-yus.png|300п|мини|Разпространение на българския език и неговите диалекти]]
[[File:Bgmap yat.png|300п|мини|Карта на ятовата граница, която определя изговора на старобългарския ят (ѣ) като ''е'' или ''я''. На тази основа става и деленето на българските диалекти на западни и източни]]
===Български диалекти===
{{Основна|Български диалекти|Българска диалектология|Ятова граница}}
Признакът, въз основа на който българските диалекти се разделят на два вида — западни и източни, е ятовата граница. Тя се обособява в зависимост от това дали застъпник на старобългарската гласна '''[[Ят|ѣ]]''' е '''я''' (източни), или '''е''' (западни).<ref> Институт за българския език при БАН. [http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/ Карта на диалектната делитба на българския език.]</ref>
[[Бесарабски български език|Бесарабският български]], езикът на [[бесарабски българи|бесарабските българи]], е запазил някои архаични думи и има още няколко разлики със съвременния български език.
===Езикови норми===
{{Основна|Македонска литературна норма|Банатска българска книжовна норма}}
Понастоящем от [[БАН]] се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език — стандартизираният официален български език, банатската българска книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската българска книжовна норма.<ref>{{cite book |last= Институт |first= за български език |authorlink= Институт за български език |title= Единството на българския език в миналото и днес |year= 1978 |publisher= БАН }}</ref>
== Фонетична система ==
{{Основна|Българска фонетика и фонология}}
===Гласни звукове===
[[Image:Bulgarian vowel chart2.svg|дясно|thumb|Гласните в българския език (според някои изследователи).]]
В съвременния български език гласните фонеми са 8 — включително потъмнените {{IPA|/ɐ/}} и {{IPA|/o/}}<ref>Това становище не се споделя от всички езиковеди, които изучават българския език. Според някои гласните фонеми са 6, а потъмнените {{IPA|/ɐ/}} и {{IPA|/o/}} представляват вариантни алофони съответно на {{IPA|/a/}} (или {{IPA|ɤ̞}}) и {{IPA|/ɔ/}} (или {{IPA|/u/}}). Освен това статусът на звуците {{IPA|/j/}} и {{IPA|/ʲ/}}, както и на разликите между {{IPA|/ɤ̞/}} и {{IPA|/ɤ/}}, не е добре изследван по отношение на предполагаемото им присъствие в българския език; самите явления [[Редукция на неударените гласни в българския език|потъмняване]] и редуциране ([[Редукция на неударените гласни в българския език|редукция]]) също се тълкуват по различен начин от различните езиковеди, които изучават българския език.</ref>. Те се изписват с помощта на буквите '''а''', '''ъ''', '''о''', '''у''', '''е''', '''и''', като всички те представляват ''устнени гласни''. В съвременния български език отдавна няма ''носови гласни'', макар че буквата [[Голям юс|Ѫ]] (голям юс, голяма носовка), изразяваща в миналото звука /о<sup>н</sup>/, /ъ<sup>н</sup>/, отпада от азбуката едва през 1945 г. Така например до реформата през 1945 г. вместо ''бъда'' се е пишело ''бѫда'', чието произношение е било едно и също.
Буквите '''я''' и '''ю''' обозначават комбинации от по два звука (съответно й+а/ɐ/ъ и й+у/о) или, когато са след съгласна, омекотяването на предходната съгласна и гласен звук съответно а/ɐ/ъ или у/о. Присъщата ударена форма на звука „ъ“ [ɤ̞] отличава българския от останалите славянски езици, където този звук не присъства. Гласните звуковете ''а, ъ, о, у'' подлежат на потъмняване ([[Редукция на неударените гласни в българския език|редукция]]).
{| class=wikitable
!rowspan="2"|Буква
!rowspan="2"|Звук
!rowspan="2"|Бележка
!colspan="3"|Примери
|-
!Под ударение
!Неударена форма
!Членна морфема или окончание
|- valign="top" align="center"
|а
|{{IPA|ɑ}}<ref>{{cite book | last = Бояджиев | first = Тодор | coauthors = Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков | year = 1998 | title = Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика | publisher = Абагар | location = София isbn = 954-584-235-0 | page = 29}}</ref>
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/ʌ/}} ([[Редукция на неударените гласни в българския език|потъмняване]]), а в членна морфема и в някои глаголни окончания се произнася {{IPA|/ɤ̞/}}
|жена̀ {{IPA|/ʒɛˈnɑ/}}, вода̀ {{IPA|/voˈdɑ/}}
|ста̀вам {{IPA|/ˈstɑvʌm/}}
|бра̀ва {{IPA|/ˈbrɑvʌ/}}<br />
мъжа̀ {{IPA|/mɐˈʒɤ̞/}}<br/>
чета̀ {{IPA|/ʧɛˈtɤ̞/}}
|- valign="top" align="center"
|е
|{{IPA|ɛ}}
|
|зѐле {{IPA|/ˈzɛlɛ/}}
|пѐсен {{IPA|/ˈpɛsɛn/}}
|
|- valign="top" align="center"
|и
|{{IPA|i}}
|
|син {{IPA|/ˈsin/}}
|ѝстина {{IPA|/ˈistinɐ/}}
|
|- valign="top" align="center"
|о
|{{IPA|ɔ}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/o/}}
|ко̀тка {{IPA|/ˈkɔtkɐ/}}
|боза̀ {{IPA|/boˈza/}}
|
|- valign="top" align="center"
|у
|{{IPA|u}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/o/}}
|сту̀д {{IPA|/ˈstut/}}
|уста̀ {{IPA|/oˈsta/}}
|
|- valign="top" align="center"
|ъ
|{{IPA|ɤ̞}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/ɐ/}}
|ъ̀гъл {{IPA|/ˈɤ̞gɐl/}}
|ка̀мък {{IPA|/ˈkamɐk/}}
|
|- valign="top" align="center"
|ю
|{{IPA|ju}}, {{IPA|ʲu}}
|Йотувано или омекотяващо /u/. В началото на сричка /ju/, в останалите случаи /u/ с омекотяване на предходната съгласна. В неударена форма се редуцира до {{IPA|/jo/}} или {{IPA|/ʲo/}}
|ю̀жен {{IPA|/ˈjuʒɛn/}}
дю̀ля {{IPA|/dʲˈulʲa/}}
|ютѝя {{IPA|/joˈtija/}}
кюфтѐ {{IPA|/kʲoftˈɛ/}}
|господа̀рю {{IPA|/gospoˈdar<sup>j</sup>o/}}
|- valign="top" align="center"
|я
|{{IPA|ja}}, {{IPA|ʲa}}
|Йотувано или омекотяващо /a/. В началото на сричка /ja/, в останалите случаи /a/ с омекотяване на предходната съгласна. В неударена форма се редуцира до {{IPA|/jɐ/}} или {{IPA|/ʲɐ/}}, а в членна морфема и в някои глаголни окончания се произнася {{IPA|/jɤ̞/}} или {{IPA|/ʲɤ̞/}}
|я̀то {{IPA|/ˈjato/}}
бя̀л {{IPA|/ˈbʲal/}}
|ярѐм {{IPA|/jɐrˈɛm/}}
ба̀мя {{IPA|/ˈbamʲɐ/}}
|деня̀т {{IPA|/dɛˈn<sup>j</sup>ɤ̞t/}}<br/>
вървя̀ {{IPA|/vɐrˈv<sup>j</sup>ɤ̞/}}
|}
{| class="wikitable"
|-
!
![[Предна гласна|Предни]]
![[Средна гласна|Средни]]
![[Задна гласна|Задни]]
|-
|Тесни
|'''и''' {{IPA|/i/}}
|
|'''у''' {{IPA|/u/}}
|-
|Полушироки
|'''е''' {{IPA|/ɛ/}}
|'''ъ''' {{IPA|/ɤ̞/}}, {{IPA|/ɤ/}}
|'''о''' {{IPA|/ɔ/}}, {{IPA|/o/}}
|-
|Широки
|
|'''а''' {{IPA|/a/}}, {{IPA|/ɐ/}}
|
|}
===Съгласни фонеми===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
! colspan=2 |
! colspan=2 | [[Двубърнена съгласна|Двубърнени]]
! colspan=2 | [[Устнено-зъбна съгласна|Устнено-<br />зъбни]]
! colspan=2 | [[Зъбна съгласна|Зъбни]]/<br />[[Венечна съгласна|Венечни]]
! colspan=2 | [[Задвенечна съгласна|Зад-<br />венечни]]
! [[Небна съгласна|Небни]]
! colspan=2 | [[Заднонебна съгласна|Заднонебни]]
|-
! rowspan=2 | [[Носова съгласна|Носови]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | '''м''' {{IPA|/m/}}
| colspan=2 |
| colspan=2 | '''н''' {{IPA|/n/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | '''м<sup>ь</sup>''' {{IPA|/mʲ/}}
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''н<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ɲ/}}
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Преградна съгласна|Преградни]]
! <small>твърди</small>
| '''п''' {{IPA|/p/}}
| '''б''' {{IPA|/b/}}
| colspan=2 |
| '''т''' {{IPA|/t/}}
| '''д''' {{IPA|/d/}}
| colspan=2 |
|
| '''к''' {{IPA|/k/}}
| '''г''' {{IPA|/ɡ/}}
|-
! <small>меки</small>
| '''п<sup>ь</sup>''' {{IPA|/pʲ/}}
| '''б<sup>ь</sup>''' {{IPA|/bʲ/}}
| colspan=2 |
| '''т<sup>ь</sup>''' {{IPA|/tʲ/}}
| '''д<sup>ь</sup>''' {{IPA|/dʲ/}}
| colspan=2 |
|
| '''к<sup>ь</sup>''' {{IPA|/kʲ/}}
| '''г<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ɡʲ/}}
|-
! rowspan=2 | [[Африкат|Преградно-проходни]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''ц''' {{IPA|/t͡s/}}
| '''дз''' {{IPA|/d͡z/}}
| rowspan=2 | '''ч''' {{IPA|/t͡ʃ/}}
| rowspan=2 | '''дж''' {{IPA|/d͡ʒ/}}
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''ц<sup>ь</sup>''' {{IPA|/t͡sʲ/}}
|
|
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Проходна съгласна|Проходни]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| '''ф''' {{IPA|/f/}}
| '''в''' {{IPA|/v/}}
| '''с''' {{IPA|/s/}}
| '''з''' {{IPA|/z/}}
| rowspan=2 | '''ш''' {{IPA|/ʃ/}}
| rowspan=2 | '''ж''' {{IPA|/ʒ/}}
|
| '''х''' {{IPA|/x/}}
|
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| '''ф<sup>ь</sup>''' {{IPA|/fʲ/}}
| '''в<sup>ь</sup>''' {{IPA|/vʲ/}}
| '''с<sup>ь</sup>''' {{IPA|/sʲ/}}
| '''з<sup>ь</sup>''' {{IPA|/zʲ/}}
|
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Трептяща съгласна|Трептящи]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 | {{IPA|/r/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 | '''р<sup>ь</sup>''' {{IPA|/rʲ/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! [[Полугласен звук|Полугласни]]
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''й, ь''' {{IPA|/j/}}
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Странична съгласна|Странични]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 | '''л''', {{IPA|/l/}}, {{IPA|/ɫ/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''л<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ʎ/}}
| colspan=2 |
|}
== Азбука и правописни реформи ==
{{основна|Българска азбука|Транскрибиране на български език|Транслитерация на българските букви с латински}}
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий през 60<sup>-те</sup> години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] - азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на 10 век. Някои букви в кирилицата са заети от [[гръцка азбука|гръцката азбука]]; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви.
През XIX век [[БАН|Българското книжовно дружество]] утвърждава [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]]. След [[Освобождение]]то той е кодифициран с някои корекции в нормата, известна като [[Иванчевски правопис]] с българската азбука от 32 букви. В 1921-1923 г., по време на земеделската власт, е въведен така нареченият [[Омарчевски правопис]], много сходен с правописа, въведен с комунистическата реформа от 1945 г. С падането на земеделците от власт предишният правопис е възстановен. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е наложена [[Правописна реформа (1945)|комунистическата правописна реформа от 1945 г.]], която е в сила и днес. От азбуката са премахнати буквите {{Кирилица|Ѣ}} ([[Ят|е-двойно]]) (''е/я'' {{IPA|[æː]}}) и {{Кирилица|Ѫ}} ([[голям юс]]) (''ъ<sup>н</sup>/о<sup>н</sup>'' {{IPA|[ɔ̃]}}).
Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи — на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата например позволява надписите по пътните знаци в България да бъдат изписвани и на латиница<ref>[http://www.kat.mvr.bg/prprzdp_09.htm ''„Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата“'', Чл. 39. (3)], kat.mvr.bg</ref> и затова почти всички те се изписват и на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.
Съвременната българска кирилица има 30 букви:
{| align=center cellpadding=6 cellspacing=0 style="text-align:center;"
|-
|'''А а'''<br />/a/||'''Б б'''<br />/b/||'''В в'''<br />/v/||'''Г г'''<br />/g/||'''Д д'''<br />/d/||'''Е е'''<br />/ɛ/||'''Ж ж'''<br />/ʒ/||'''З з'''<br />/z/||'''И и'''<br />/i/||'''Й й'''<br />/j/
|-
|'''К к'''<br />/k/||'''Л л'''<br />/l/||'''М м'''<br />/m/||'''Н н'''<br />/n/||'''О о'''<br />/ɔ/||'''П п'''<br />/p/||'''Р р'''<br />/r/||'''С с'''<br />/s/||'''Т т'''<br />/t/||'''У у'''<br />/u/
|-
|'''Ф ф'''<br />/f/||'''Х х'''<br />/x/||'''Ц ц'''<br />/ʦ/||'''Ч ч'''<br />/tʃ/||'''Ш ш'''<br />/ʃ/||'''Щ щ'''<br />/ʃt/||'''Ъ ъ'''<br />/ɤ/, /ə/||'''Ь ь'''<br />/ʲ/||'''Ю ю'''<br />/ju/||'''Я я'''<br />/ja/
|}
<center><small>(съкратен вариант по отношение на произношението, вижте ''[[Български_език#.D0.A4.D0.BE.D0.BD.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Фонология]]'' за по-пълен обзор на звуците)</small></center>
При предаване на чужди собствени имена на кирилица правилото е те да се [[Транскрибиране на български език|транскрибират на български]] фонетично (освен утвърдените вече имена), доколкото това е възможно и не е в конфликт с някои от правилата за правопис в българския език (като например правилото ''ь'' да се пише само пред ''о''). Звуци, несъществуващи в българския език, като [ø], [y] и други, се предават на кирилица чрез букви или комбинации от букви, означаващи близки звуци, в случая ''ьо'', ''ю'' (пример: ''Гьоте'' за ''Goethe'' [gøte]).
Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма на българския език се ползва латиницата, основана на хърватската редакция, а в [[Република Македония]] се използва [[Македонска азбука|македонската кирилица]].
==Граматика==
{{Основна|Българска граматика}}
===Морфология===
====Съществително име====
Скланянето (флексията) на съществителните имена почти изцяло е изчезнала, затова днес се наблюдават [[Падежи и падежни остатъци в българския език|остатъци от падежни форми]]. С преминаването си от синтетичен към аналитичен строеж езикът е установил един общ падеж (casus generalis), който най-често е наследник на именителния падеж (номинатив).
При съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и други съществува изкуствено разграничаването по падеж при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя пълен член, а във винителен падеж – кратък член.
Това изкуствено разграничение всъщност е много удобно за прилагане на правилото за пълен и кратък определителен член. Когато съществителното (или прилагателното) се намира в именителен падеж (номинатив), то е вършител на действието и отговаря на въпроса „Кой?“, а когато се намира във винителен падеж (акузатив), тогава отговаря на въпроса „Кого?“. Пример: {{цитат|'''Мъжът''' вдигна масата и я захвърли в края на стаята. </br> Иван помоли '''мъжа''' да се отдръпне.|}}
{| class="wikitable"
|-
! !! мъж (м.р.) !! котка (ж.р.)
|-
| Именителен [„Кой?“] || мъж'''ът''' || котка'''та'''
|-
| Винителен [„Кого?“] || мъж'''а''' || котка'''та'''
|-
| Дателен [„Кому?“, „На кого?“] || '''на''' мъж'''а''', мъж'''у''' (остар. или диал.) || '''на''' котка'''та'''
|-
| Родителен [„Чий?“]|| '''на''' мъж'''а''' || '''на''' котка'''та'''
|-
| Звателен || мъж'''о''' || котк'''о''' ''или'' котк'''е'''
|}
Звателният падеж в българския език продължава да съществува и има много широка употреба — както в разговорната реч, така и в художествената литература и народното творчество. Формите „брате“, „земьо“, „майко“, „либе“, „душо“ са форми в [[звателен падеж]].
=====Род=====
В българския език има три [[Граматически род|граматически рода]]: мъжки, женски и среден. Родът на съществителното име до голяма степен може да бъде установено по окончанието. Тези от мъжки род обикновено окончават на съгласна (нулево окончание, ''zero ending''): например ''мъ'''ж''''' [mɤʃ], ''си'''н''''' [sin], ''гра'''д''''' [grat]. Тези от женски род обикновено окончават на ''-а'' или ''-я'': например ''жен'''а''''' [ʒɛˈna], ''дъщер'''я''''' [dɐʃtɛrˈja], ''улиц'''а''''' [ˈulitsɐ]. Съществителните, завършващи на ''-о'' или ''-е'', почти винаги са от среден род: например ''дет'''е''''' [dɛtɛ] и ''езер'''о''''' [ˈɛzɛro], като в редки случаи думи, окончаващи на ''-и'', ''-у'' или ''-ю'', са от среден род (обикновено заемки): ''цунам'''и''''' [tsoˈnami], ''таб'''у''''' [tɐˈbu], ''мен'''ю''''' [mɛˈnju].
====Прилагателно име====
====Числително име====
Числителното име е дума, с която се означава броят на обектите от дадено множество или поредното място на даден обект в редица обекти от същия клас. Числителните имена се употребяват обикновено заедно с изброими съществителни имена. Според значението си се поделят на бройни (''едно'', ''две'', ''три'' и т.н.) и редни (''първи'', ''втори'', ''трети'' и т.н.), а според състава — на прости (''две'', ''три''), сложни (''петнадесет'', ''двадесет'') и съставни (''триста петдесет и осем''). Особени числителни имена са дробните числителни (''една втора'', ''две трети'', ''три пети'', ''половина'', ''третина'', ''четвъртина'' и др). Ясно е, че всяко дробно числително се състои всъщност от две числителни, следователно е съставно - в числителя стои бройно, а в знаменателя редно. С разговорен стилистичен оттенък са: половина, половин, половинка; третина, третинка; четвърт, четвъртина, четвъртинка. Стотинка пък е субстантивирано дробно числително име, което означава <math>\frac{1}{100}</math> от лева.
====Местоимения====
{{Основна|Падежни форми на българските местоимения}}
====Глагол====
{{Основна|Време (граматика)}}
Настоящото представя спрежение в горепосочените 9 времена на глагола „чета“ (в 1 лице, единствено число, изявително наклонение).
{| class="wikitable" border="1"
|-
!Времена !! Глагол от несвършен вид !! Глагол от свършен вид !! Вторичен несвършен глагол
|-
| Сегашно време || чета || прочета || прочитам
|-
| Минало свършено време || четох || прочетох || прочитах
|-
| Минало несвършено време || четях || прочетях || прочитах
|-
| Минало неопределено време || съм чел || съм прочел || съм прочитал
|-
| Минало предварително време || бях чел || бях прочел || бях прочитал
|-
| Бъдеще време || ще чета || ще прочета || ще прочитам
|-
| Бъдеще време в миналото || щях да чета || щях да прочета || щях да прочитам
|-
| Бъдеще предварително време || ще съм чел || ще съм прочел || ще съм прочитал
|-
| Бъдеще предварително време в миналото || щях да съм чел || щях да съм прочел || щях да съм прочитал
|}
=====Спомагателни глаголи в българския език=====
Спомагателните глаголи в българския език са ''съм'' и ''ща''. ''Съм'' произлиза от формата за 1 л. ед. ч. на старобългарския глагол {{Кирилица|бъıти}}.
====Наречие====
====Предлог====
====Съюз====
====Междуметие====
====Частица====
{{Основна|Частици в българския език}}
Частиците са служебни думи без граматическа форма и без ясен словообразувателен строеж, поради което на много от тях произходът е мъгляв и неясен. Все пак има и такива, чиито корени са известни. Така например ''се'' и ''си'' водят началото си от възвратното местоимение ''се'', ''си''; частицата ''дали'' е образувана от частиците ''да'' и ''ли''; частицата ''де'' е същевременно компонент на частицата ''недей'' и е във връзка със старобългарския глагол {{кирилица|'''дєѣти'''}}; частицата ''ще'', с която се образува формата за бъдеще време на глагола, произхожда от старобългарския глагол {{кирилица|'''хотѣти''' - '''хощѫ'''}}; частицата ''би'' произхожда от старобългарския глагол {{кирилица|'''бъıти'''}}.
В българската морфология се различават три вида частици: такива, които видоизменят или променят смислово-синтактичното съдържание на изречението или на отделни думи в него; такива, с които се образуват граматични форми; такива, с чиято помощ се образуват нови думи.
Често грешен е правописът на частиците '''''по-''''' и '''''най-''''', които се пишат разделно, когато се отнасят до глаголи и съществителни имена (''пó обичам'', ''най умея'', ''пó майстор'', ''пó на изток'') и полуслято с думите, към които се отнасят (''по-хубав'', ''най-добър'').
===Синтаксис===
{{Основна|Синтаксис на българския език}}
Синтактическите отношения на думите в българското изречение поради аналитичния характер на българския език не всякога се изразяват чрез формите, присъщи на другите славянски езици със запазена падежна система. Типични за българския са някои предложни конструкции, ''да''-изречения, сказуемно определение след преходни глаголи, словоредни особености и пр.
Несъмнено изречението е главният обект на изучаване от синтактичната наука. Изречението в българския език се характеризира с четири главни структурно-граматически признака: [[предикативност]] ([[сказуемост]]), [[модалност]], [[интонация]] и [[граматическа оформеност]]. По състав и по граматическа структура изреченията биват прости и сложни. Простото съдържа едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда, например: ''В безбрежните снежни полета потъват нивя и села'' (Б. Овесянин). Сложното изречение се състои от две или повече прости изречения и образува граматическо, смислово, и интонационно единство. Разликата между прости и сложни изречения има структурен характер. Простото се изгражда само около един предикативен център, а сложното около два или повече. Глаголните времена в сложното изречение са обикновено в съотношение с глаголното време на главното изречение в [[Сложно съставно изречение|сложното съставно изречение]] или във взаимно съотношение и съответствие в [[Сложно съчинено изречение|сложното съчинено изречение]].
=== Пунктуация ===
{{Основна|Пунктуация}}
==Лексикология==
===Речников състав на езика===
Съвременният български език притежава около 200 000 думи.<ref>Това твърдение не е подкрепено с доказателства. Според неофициални данни в съвременния български език има поне над 10 000 000 думи.</ref> Домашната лексика се състои от праславянски, прабългарски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски<ref>"Черковнославянският" език се счита от много езиковеди за вариант на старобългарския (или на среднобългарския) език, който е запазил някои традиционно архаични лексикални и синтактични единици и фонологически особености.</ref> и руски произход.
С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ — „бог“, *rajь — „рай“, *sъto — „сто“, *kǫpati — „къпя“, *gъpanъ — „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ — „топор“, *xvala — „хвала“, *stribogъ — славянски бог на вятъра, *xъrsъ — славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним — Хърсово, и др.
Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и [[османски турски език|османския език]]. От османския, освен [[турски]], навлизат и доста [[персийски]] и [[арабски]] думи ([[диван]], [[тефтер]], [[хамал]], пазар, душман, мегдан). От средата на 19 век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език, като неговото влияние се засилва особено по време на [[Народна Република България|Комунистическа България]]. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С [[индустриализация]]та навлизат и много технически термини от [[френски език|френския]] (асансьор, монтьор) и [[немски език|немския]] (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, щаб и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много [[английски език|англицизми]] (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).
===Съвременна българска фразеология===
{{Основна|Фразеология на съвременния български език}}
Фразеологическите (устойчивите) словосъчетания са несвободни и не се създават в потока на речта, а се употребяват като неразчленена синтактическа цялост, която се явява като готова фразеологическа единица. Това означава, че цялостното значение на фразеологическата структура не се извежда от значенията на отделните думи, а от общото им взаимодействие, в което пораждат семантичната цялостност.
Например, да вземем следното изречение: "Избягалият конник ''вдигна на крак'' турците в цялата каза" (П. Спасов). Под „вдигна на крак“ в никакъв случай не се разбира буквалният смисъл, който е физическото повдигане на крака, а фразеологическият смисъл от взаимодействието на думите в словосъчетанието. Последното може да бъде изравнено по смисъл със съответна единствена дума: в случая подходяща е ''мобилизирам''. Първото значение е "привеждам в бойна готовност, мобилизирам", а второто - "подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за действие".<ref>Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.</ref>
Фразеологическа единица, която по своя семантичен и синтактичен строеж отразява редки и специфични особености, се нарича идиом. Много често са непреводими на други езици: ''бие на очи'' - "прави впечатление", ''от кол и въже'' - "отвсякъде", ''от игла до конец'' - "от край до край".
Според лексикалния им строеж фразеологизмите биват разделяни на фразеологизирани изречения (преди всичко пословици и поговорки - ''Блага реч железни врати отваря''.) и фразеологически съчетания (''на вятъра'', ''на вересия''). Според семантичния им строеж биват [[Фразеологическо срастване|фразеологически сраствания]], [[Фразеологическо единство|фразеологически единства]] и [[Фразеологическо съчетание|фразеологически съчетания]].<ref>Това условно деление на фразеологизмите на подкатегории (според това дали са фразеологизирани изречения или фразеологически съчетания) е спорно и не се поддържа от всички изследователи на българския език.</ref>
Източници на българската фразеология са народното творчество, като едни от тях са с диалектен белег, а други са общонародни, публицистиката, народните пословици, народните приказки, професионалните изрази, чужда фразеология и словосъчетания с международна употреба (''ахилесова пета''), християнството.
==Юридически статут==
{{Основна|Официални езици на Европейския съюз|Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз}}
===Според Конституцията на Република България===
Според Конституцията на Република България официалният език в републиката е българският<ref>Конституция на Р. България, Глава първа, чл. 3. - ''„Официалният език в републиката е българският.“''</ref> и „изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани“.<ref>Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 1.</ref> Конституцията позволява гражданите, за които българският език не е майчин, да изучават и ползват и своя език, в допълнение към българския.<ref>Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 2. - ''„Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език.“''</ref> Конституцията дава право чрез закони да се определят случаи, в които се използва само официалният език, т.е. българският език.<ref>Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 3. - ''„Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.“''</ref><ref>Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.</ref>
==Празници, посветени на българския език==
{{Основна|Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|Европейски ден на езиците}}
== Източници ==
<references/>
== Вижте също ==
* [[Български книжовен език]]
* [[Книжовен език]]
* [[Национален език]]
* [[Българистика]], [[българска филология]]
* [[Българско средно общообразователно училище "Христо Ботев"|БСОУ "Христо Ботев"]], румънско училище със засилено изучаване на български език
=== Уикикниги ===
*[[b:Как да научим децата си на български език в двуезична среда|Как да научим децата си на български език в двуезична среда]]
*[[b:Как да си кирилизираме компютъра|Как да си кирилизираме компютъра]]
*[[b:Как да си кирилизираме мобилния телефон|Как да си кирилизираме мобилния телефон]]
===Закони и наредби в Уикиизточник===
* [http://bg.wikisource.org/wiki/Закон_за_транслитерацията Закон за транслитерацията]
* [[s:Н6|Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език]]
* [[s:Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница|Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница]]
*[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/47/Bulgarian-Russian-English-Language.pdf Free language learning]
== Външни препратки ==
{{commonscat|Bulgarian language}}
* [http://www.ibl.bas.bg/ Институт за български език към БАН]
* [http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ Интерактивна карта] на диалектната делитба на българския език
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=BUL Българският език в Ethnologue]
* [http://www.balgarskiezik.org/ Списание "Български език", изд. на БАН]
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_nasl.html Думи, наследени от прабългарите]
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_smes.html Смесени българо-славянски изрази]
* [http://www.liternet.bg/publish4/rtrifonova/stb.htm Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV В.], Р.Станкова
* [http://www.liternet.bg/publish13/n_dragova/izcheznalite/vyvedenie.htm Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.)], Н.Драгова
* [http://www.coursdebulgare.yolasite.com/ Курс по български език за франкофони]
*[http://www.valtozovilag.hu/napred/index.html Български училища по света]
{{Български език}}
{{Славянски езици}}
{{Официални езици на ЕС}}
[[Категория:Български език| ]]
| |||