Константин Никифоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия военно лице → Шаблон:Военно лице
м дребни + източник
Ред 10:
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[Картинка:Bulgaria war flag.png|20px|border|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]]
| години на служба = 1876 – 1891
| звание = [[Майор]]
| войсково поделение =
Ред 20:
}}
 
'''Константин Никифоров Попконстантинов''' е [[Българска армия|български офицер]] от артилерията, [[майор]], първият българин [[военен министър]] (1885-1886).
 
== Биография ==
Роден е на 19/31 октомври 1856 г. в семейството на учител в [[Габрово]]. Първоначално учи в родния си град и в [[Елена]], завършва реално училище в гр. [[Николаев (град)|Николаев]]. През [[1876]] г. постъпва в Константиновското артилерийско училище в [[Санкт Петербург]], но прекъсва обучението си, за да вземе участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878). На военна служба е от 1 септември 1876 година. По време на войната служи в XXVI-та артилерийска [[бригада]] на Руската армия и е повишен във военно звание [[подпоручик]].
 
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в I-ва полска видинска [[батарея]]. През [[1879]] г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през [[1883]] г. <ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военното училище]]. [[Капитан]] Константин Никифоров става първият българин - [[военен министър]] (в [[Правителство на България (10)|правителството]] на [[Петко Каравелов]]). Той заема този пост на 9/21 септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] и изтегля своите офицери от страната.
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
За по-малко от 2 мес. подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]). Подпомага взаимодeйствието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е повишен в звание [[майор]] и награден с орден „За храброст“ II степен. <ref name="tt"/> На 22 ноември/4 декември е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.
 
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 9/[[21 август]] [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.
 
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“, ч. I и II (1889-1891). Проявява се и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.
 
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Меран]] в [[Австро-Унгария]], където умира на 20 януари / 1 февруари 1891 г. По време на 25-годишния юбилей на Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в [[София]].<ref name="tt"/>
Ред 52:
 
== Източници ==
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4}}
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 20
* [http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=4884 Онлайн предговор на Димитър Зафиров на книгата му за Константин Никифоров]