Бистра Цветкова: Разлика между версии

 

== Биография ==

 

Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952–1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961–1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976–1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977–1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974–1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).

Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:

* Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954–1956).

* Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)

* Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)

* Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)

* Les Institutions ottomanes en Europe (1978)

 

== Източници ==