Хосе Фелисиано: Разлика между версии

== 1960 г. ==

През 1963 г. свири в кръчми и клубове из САЩ и Канада, по-специално Гринуич, Ню Йорк и Ванкувър. През 1964 година излиза първият му сингъл ''„Everybody Do the Click“'' (който е хит на Филипините в продължение на 14 седмици). По-късно през 1965-66 г. издава първия си албум ''The Voice and Guitar of Jose Feliciano'' и ''A Bag Full of Soul''. Двата фолк-поп-соул албума демонстрират таланта му, радио станциитерадиостанциите из САЩ го описват като „десетопръстия маг“. Поканен е в Нюпорт на Джаз фестивала през 1964 г.

През 1966 г. отива в Мар дел Плата, [[Аржентина]], за участие във фестивал. Там той прави силно впечатление на [[RCA Victor]], който официално го кани да остане и да запише албум на испански. Не са били уверени какво точно искат да запишат, при което Фелисиано предлага болеро.

Резултатът е два хита сингъла: ''„Poquita Fe“'' („Малко вяра“, или ''„Sin Fe“'', „Без вяра“), песен, написана от пуерториканеца [[Боби Капо]], и ''„Usted“'' (Ти).

Година по-късно, Фелисиано е трябвало да посети Обединеното кралство, но властите не позволяват на кучето му водач да влезе в страната, ако не е било поне 6 месеца под карантина. Карантината е била наложена по това време, за да ограничи разпостранението на бяс. ФелисианоНаписва по този повод написва песента ''„No Dogs Allowed“'' („Забранено за кучета“), която разказва за първото му посещение в Лондон.<ref>[http://www.londontown.com/LondonEvents/Jose-Feliciano/797d0 LondonTown — No Dogs Allowed]</ref>

По време на престоя си в Англия на 16 юли 1967 година,г. Фелисиано участва на живо в радио-предаваниярадиопредавания на станциите радиоРадио "227" и радиоРадио "355", месец преди да бъдат закрити от властите.

След още два успешни албума, Фелисиано е популярно име из цяла Латинска Америка. Премества се в Лос Анжелис, Калифорния, където заедно с Рик Джарард записват песента на групата [[The Doors]] ''„[[Light My Fire]]“'' в латински стил и когато я пускат като сингъл, достига 3-о място в поп класациите в САЩ през лятото на 1968 г. Продадени са повече от един милион копия на американския пазар. Песента е номер едно в много държави в това число Канада, Бразилия и Обединеното кралство, и е била отличена със сертификат за най-продавана песен ''gold disc'' (златен диск).<ref name="The Book of Golden Discs">{{cite book

| isbn= 0-214-20512-6}}</ref> Заради този си успех той печели две награди [[Грами]] за най-добър нов изпълнител на годината и за най-добра поп песен за 1969 г.

През октомври 1968, г. в разгара на протестите срещу войната във Виетнам, на Фелисиано е предоставена възможноста да изпълни националния химн на Tiger Stadium в Детройт по време на предварителните игри. Неговото изпълнение в латино стил предизвиква дебати, в резултат на което много радио станции отказват да излъчват негови песни и кариерата му преминава в застой за почти три години.

На 10 май 2010, г. Фелисиано отново изпълнява националния химн на Комерика Парк в Детройт. Изпълнението му е подобно на това от 1968 г., с акустична китара в латино стил.