Димитър Буйнозов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м смяна на шаблон
Добавих нова информация
Ред 23:
}}
 
'''Димитър Христов Буйнозов''' е български [[актьор]], роден на 7 ноември 1935 г. в [[Велико Търново|Търново]]. Завършва“Талантливият [[ВИТИЗ|ВИТИЗтърновец "Кръстьое Сарафов"]]шестото, презнай-малко 1960дете гв семейството на Христо Буйнозов. съсЗаедно специалностс [[актьорскоедин майсторство]]от братята си, който играе в класачиталище на“Надежда”, Димитър редовно посещава представления в театралния салон и се среща с професорголеми [[Георгиактьори Стаматовот (актьор)|Георгиблизкото Стаматов]]минало.
 
“Самият Търновград с чудесиите си , с топлата си човешка среда, със старите къщи, прислонили глава до глава , рамо до рамо, говорещи за характера и човещината на хората, са онези вътрешни настроения, подготвили актьора в мене”, споделя Димитър Буйнозов в интервю за списание “ Кино “. 
 
Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов"]] през 1960 г. със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на професор [[Георги Стаматов (актьор)|Георги Стаматов]].
 
Започва работа във Варненския театър, а от 1963 година е назначен в Народния театър на младежта в София . Първата му среща с киното е през 1956-та . Тогава като първокурсник играе ролята на Найден във филма “ Тайната вечеря на Седмаците “ на Дако Даковски”, припомни за Общинската информационна агенция Цветанка Денева от отдел “ Изкуство” на Регионалната народна библиотека “ П.Р.Славейков”.    Тя разказа още, че най-значителните роли на актьора са Димо от “ А бяхме млади”, Борис от “ Пленено ято”, Илия от “ Въздушният човек”, Петко Д. Петков от “ По дирята на безследно изчезналите”…Димитър Буйнозов като Гоце Делчев е и едно от най-сериозните попадения на филма “ Мера според мера” на Георги Дюлгеров. 
 
Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50 – те – 80 - те години на миналия век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение.
 
Пез целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на след деветосептемврийското ни кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. родна телевизия.
 
Партината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво”(1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак”(1971)на Владимир Явчев и „Над Сантяго вали”(1976) на Елвио Сото в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.
 
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки у нас – „12 разгневени мъже”(1965) на Вили Цанков, „Вампир”(1970) на Георги Аврамов, „Рожден ден”(1971), „Рози за доктор Шомов”(1973), „Хъшове”(1982) на Никалай Савов и Димитрина Гюрова, и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „ С пагоните на дявола”(1967) на Неделчо Чернев, „По дирята на безследно изчезналите”(1977) на Маргарит Николов, „Черните рамки”(1989) на Генчо Генчев и „Под игото”(1991) на Янко Янков.
 
Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след постигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60 –те години на миналия век антифашистки филми като „А бяхме млади”(1961) на Бинка Желязкова, „Пленено ято”(1962) на Дучо Мундров и „13 дни”(1964) на Стефан Сърчаджиев, артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад”(1971) на Людмил Кирков, участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек”(1980) на Киран Коларов или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера”(1981) на Георги Дюлгеров, „Ева на третия етаж”(1987) на Иванка Гръбчева и „Бащата на яйцето”(1991) на Анри Кулев.
 
Участва и в една от първите коопродукции, снимани у нас след 10 ноември 1989 г. – „Дали”(1990) на Антъни Рибас.
 
В последното си интервю за сп.” Кино”, 1995 / кн.5, актьорът споделя съкровената си надежда за следваща среща с киното , за нов, значим и силен образ, свързан с духа на времето ни.
 
Уви, смъртта прекършва безвъзвратно неговите планове, мечти и проекти. Актьорът умира на 23 ноември 1995 година в София.
 
Остава споменът за яркия му талант, за многобройните театрални, тв и филмови роли, с които той близо три десетилетия радва българската публика, за взискателността и усилията, с които сътворява своите обаятелни герои в едно негероично време, с любовта към родния град, останала неизменна и ненакърнима през годините..
 
== Филмография ==