|
== Биография и творчество ==
=== Произход и младост ===
Димитър Буйнозов е роден на [[7 ноември]] [[1935]] г. в [[Велико Търново|Търново]]. Той е шестото, най-малко дете в семейството на Христо Буйнозов. Заедно с един от братята си, който играе в читалище „Надежда“, Димитър редовно посещава представления в театралния салон и се среща с големи актьори от близкото минало.
Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1960 г. със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на професор [[Георги Стаматов (актьор)|Георги Стаматов]].
=== Кариера в театъра и киното ===
Започва работа във [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненския театър]], а от 1963 година е назначен в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народния театър на младежта]] в [[София ]]. Първата му среща с киното е през 1956-та а. Тогава като първокурсник играе ролята на Найден във филма “Тайната„Тайната вечеря на Седмаците“ на [[Дако Даковски]], припомни за Общинската информационна агенция Цветанка Денева от отдел „Изкуство“ на Регионалната народна библиотека „П.Р. Славейков“. Тя разказа още, че най-значителните роли на актьора са Димо от “ А„А бяхме млади”млади“, Борис от „Пленено ято“, Илия от „Въздушният човек“, Петко Д. Петков от „По дирята на безследно изчезналите“. Димитър Буйнозов като [[Гоце Делчев]] е и едно от най-сериозните попадения на филма „Мера„[[Мера според мера“мера]]“ на [[Георги Дюлгеров]].
Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50 – -те – 80 - те години на миналияХХ век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение.
През целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на след деветосептемврийското ни кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. родна телевизия.
Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво”кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак”влак“ (1971)на [[Владимир Явчев]] и „Над Сантяго вали”вали“ (1976) на [[Елвио Сото]] в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки у нас – „12 разгневени мъже”мъже“ (1965) на [[Вили Цанков]], „Вампир”„Вампир“ (1970) на [[Георги Аврамов]], „Рожден ден”ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов”Шомов“ (1973), „Хъшове”„Хъшове“ (1982) на [[Николай Савов]] и [[Димитрина Гюрова]], и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „ С„С пагоните на дявола”дявола“ (1967) на [[Неделчо Чернев]], „По дирята на безследно изчезналите”изчезналите“ (1977) на [[Маргарит Николов]], „Черните рамки”рамки“ (1989) на [[Генчо Генчев]] и „Под игото”игото“ (1991) на [[Янко Янков]].
Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след постигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60 –те-те години на миналияХХ век антифашистки филми като „А бяхме млади”млади“ (1961) на [[Бинка Желязкова]], „Пленено ято”ято“ (1962) на Дучо Мундров и „13 дни”дни“ (1964) на [[Стефан Сърчаджиев]], артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад”назад“ (1971) на [[Людмил Кирков]], участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек”човек“ (1980) на [[Киран Коларов]] или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера”мера“ (1981) на [[Георги Дюлгеров]], „Ева на третия етаж”етаж“ (1987) на [[Иванка Гръбчева]] и „Бащата на яйцето”яйцето“ (1991) на [[Анри Кулев]].
Участва и в една от първите коопродукции, снимани у нас след 10 ноември 1989 г. – „Дали”„Дали“ (1990) на [[Антъни Рибас]].
Димитър Буйнозов умира на [[23 ноември]] [[1995]] годинаг. в София.
== Филмография ==
| 