Иван Кепов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Mila1234 (б.), към версия на Пища Хуфнагел
м →‎Биография: cite book редактирано с AWB
Ред 24:
Роден е на 29 февруари 1870 година в село Бобошево, [[Кюстендил]]ско. Завършва педагогическо училище в Кюстендил през 1889 година и история във [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]] през 1892 година. Учителства в [[Берковица]], [[Образцов чифлик]] (днес квартал на [[Русе]]), [[Враца]], [[Варна]], [[Дупница]], Кюстендил и София в периода 1893 — 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.
 
Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На [[Осми македоно-одрински конгрес|VIII конгрес]] на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.</ref> Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.</ref> и по-късно заедно с един от другите членове на комитета [[Владимир Димитров (ВМОК)|Владимир Димитров]] застава срещу генерал [[Иван Цончев]] и си подава оставката.<ref>Макдермот,{{cite book|first=Мерсия. |last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство.: Биографиябиография на Яне Сандански, |year=1987|publisher=Наука и изкуство, София, 1987}}, стр. 61.</ref> Работи и с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 120</ref>
 
Един от основателите на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] заедно с [[Найчо Цанов]] и [[Тодор Влайков|Т. Г. Влайков]] през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник [[Изгрев (1900 - 1903)|„Изгрев“]], редактира списание „[[Младежка библиотека]]“ (1904 - 1907), „[[Учителски вестник]]“ (1907 - 1915). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.