Елка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: допълв |
|||
Ред 6:
| author = Боянов K. | title = „Кратки сведения за развитието на изчислителната техника в България“, | date = Том 7, 2014, | publisher = Годишник на секция „Информатика“, Съюз на учените в България | format = PDF | page = 1–23}}</ref>, удостоени по-късно с [[Димитровска награда]].
Калкулаторът е реализиран с [[транзистор]]и с 16-разредни регистри и има редица предимства пред съществуващите устройства: извършва коренуване, целочислено деление, намиране на средно аритметично, фиксиране на десетичната точка със закръгляване и др. Елка се приема добре на пазара и
През 1969 г. е създаден Научноизследователски институт по електронни калкулатори (НИПКИЕК) с директор Любомир Антонов, който разработва първите калкулатори с [[интегрални схеми]] от серията „Елка 42“, показани с голям успех през 1970 г. на световното изложение [[ЕКСПО|ЕКСПО–70]] в Осака като единственият калкулатор на интегрални схеми за момента. Използваните интегрални схеми са от тип МОС, по-точно серията УНИМОСТ, създадена в [[Институт по микроелектроника|Института по микроелектроника]] и
През 1971 г. е разработена първият електронно регистриращ [[касов апарат]] „Елка 77“ все още с дискретни елементи и първият електронен калкулатор за научни изчисления „Елка 99“. Следват електронните калкулатори с индикация и печатащо устройство от серия 40, изградени с български МОС [[интегрална схема|интегрални схеми]] със средна степен на интеграция (1972 г.) През 1974 г. е създадена серията 50, изградена с български МОС интегрални схеми с голяма степен на интеграция (с по около 1000 елемента на [[чип]]) при 24 извода на корпуса. Това позволява намаляване на общия брой на схемите до 10. По поръчка на швейцарска фирма през 1974 г. се разработва първият български джобен електронен калкулатор „Елка 101“ и в завод „Оргтехника“ са произведени и изнесени за Швейцария 50 000 броя<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://files.bbaeii.webnode.com/200000138-461bd48101/40g_CIIT_bg.doc | заглавие=40 години Централен институт по изчислителна техника |достъп_дата = 5 ноември 2015|фамилно_име= Христова|първо_име= Снежана}}</ref>.
В следващите серии „Елка 50“ и „Елка 55“ са внедрени нови български схеми с по около 1000 елемента на [[чип]] при 24 извода на корпуса. Това позволява намаляване на общия брой на схемите до 10. Благодарение на използването на структури от типа „логически матрици“ е създаден калкулатор с нов дизайн и намалени размери и тегло – „Елка 40“. Разработена е и 4-битова [[микропроцесор]]на конфигурация „СМ-500“. Това са първите у нас и в социалистическите страни 4-битови микропроцесорни серии. На базата на тях е произведена „Елка 51“, в която броят на МОС ИС е допълнително редуциран от 10 на 4 броя. Джобните калкулатори „Елка 130“ и „Елка 135“ са произвеждани по поръчка и 50 000 от тях са изнесени за Швейцария и Италия. В периода 1971–1985 г. България изнася калкулатори за над 480 милиона лв<ref name="Boyanov"/>.▼
▲
== Източници ==
| |||