Херберт Маркузе: Разлика между версии

Маркузе следва [[германистика]] в [[Берлински университет|Берлинския университет]], но през 1922 г. защитава докторат в университета във Фрайбург. След като няколко години работи в различни издателства се връща и защитава под ръководството на [[Мартин Хайдегер]] дисертация, издадена по -късно като ''Хегеловата„Хегеловата онтология и теория на историчността''историчността“ (1932). Идването на нацистката власт го принуждава да емигрира в [[САЩ]], където той остава до края на живота си. В 1941 г. публикува в Лондон ''Разум„Разум и революция: Хегел и зараждането на социалната теория''теория“ и започва да издава книгите си на английски език.

Книгата, която първоначално му носи известност, е ''Ерос„Ерос и цивилизация''цивилизация“ от 1955 г. В нея са синтезирани идеи на [[Маркс]] и [[Фройд]]. Десетилетие по-късно излиза ''Едноизмерният„Едноизмерният човек''човек“ (1964), политическо продължение на същата тема, което става изключително популярно в студентските среди движения от средата на 60-те години. Маркузе пряко се ангажира със студентските каузи и участва в техни прояви, което по-нататък му спечелва прозвището „отец на новата левица“. Особен успех има неговата концепция за '[[репресивна толерантност']], развитразвита в едноименно есе, публикувано в 1965 г.

Умира през 1979 г. по време на посещение в [[Германия]], а четвърт век по-късно погребалната му урна е пренесена в Берлин. Пълното издание на текстовете му е осъществено на немски език и включва значителен обем посмъртни публикации.<ref>Herbert Marcuse: Schriften. 9 Bände. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1978–1989, ISBN 3-518-57997-5 (Nachdruck dieser Ausgabe: Zu Klampen Verlag, Springe 2004, ISBN 3-934-92046-2).<br/>