Андре Мазон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без мъниче
+ Нормативен контрол, + Категория:Парижки университет, допълнения в шаблона
Ред 5:
| описание = френски филолог
| портрет = André Mazon 1934.jpg
| портрет-описание = Андре Мазон през 1934 г.
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]], [[етнография]]
| образование = [[Сорбона]]
| учил-при =
| работил-в = [[Харковски университет]]<br>[[Харковски университет]]<br>Институт по славянознание в Париж
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
Ред 20:
}}
 
'''Андре Мазон''' (на [[Френски език{{lang-fr|френски]]: ''André Mazon''}}) е [[Французи|френски]] филолог - [[Славистика|славист]]. Мазон изследва българските говори и фолклор в [[Албания]] (вижте [[Бобощица]]) и Югозападна [[Македония (област)|Македония]]. Пише трудове по древноруска и руска класическа литература, руски и чешки език и славянски фолклор. Извършва активна научна дейност в областта на френската и европейската славистика.
 
== Биография ==
Мазон учи в [[Сорбона]]та и [[Пражки университет|Пражкия университет]]. Преподава френски в [[Харковски университет|Харковския университет]] (1905-1908). Научен секретар на Института за живи източни езици в ПарижеПариж (1909—1914), професор в Страсбургския университет (1919—1923) и [[Колеж дьо Франс]] (1924—52). Ръководи Института по славяноведениеславянознание в Париж (от 1937), вицепрезидент е на Международния комитет на славистите (1958—1967). Един от основателите и членовете на редколлегиятаредколегията на парижкото славистко списание "Revue„Revue des études slaves"slaves“ (1921).
 
Като лингвист Мазон е автор на труд върху употребата на [[вид (лингвистика)|видовите]] форми на руския глагол (1914) и на разработка за измененията в руската лексика в годините на [[Първа световна война|войната]] и [[ОктомврискаОктомврийска революция|революцията]] (1920), която е първият научен поглед върху езиковите реалии на съветската епоха. Мазон пише и кратки граматики на чешкия (1921) и руския (1943).
 
Като литературовед Мазон се занимава с описание на балканския фолклор и основно с руската класическа литература на 19 век. Защитава дисертация за творчеството на [[Иван Гончаров]] (1914), публикува запазените в Париж ръкописи на [[Иван Тургенев|Тургенев]], в много трудове изследва творчеството на почти всички големи писатели от [[Александър Пушкин|Пушкин]] и [[Тарас Шевченко|Шевченко]] до [[Фьодор Достоевски|Достоевски]] и [[Лев Толстой|Толстой]].
 
Мазон е един от малкото професионални филолози слависти сред скептиците по проблема със [[Слово оза полкупохода Игореве|«Слова о полкуна Игореве»Игор]] и смята произведението за късно подражание на «[[Задонщина|Задонщината]]» (''Le Slovo d’Igor'', 1940, и много други трудове). Аргументите на Мазон се разглеждат и критикуват многократно (подробна критика на всеки аргумент на Мазон може да се открие у [[Роман Якобсон]] 1947 г.).
 
== Съчинения ==
Ред 42:
== Външни връзки ==
* [http://damj.manu.edu.mk/pdf/0009%20Andre%20Mazon.pdf Mazon, André. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud, Paris, 1936]
 
{{Портал Македония}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=124177182|LCCN=n88605923|VIAF=4933552|ISNI=0000 0001 1466 5714|SUDOC=027020770|BNF=cb11915395m}}
 
{{СОРТКАТ:Мазон, Андре}}
[[Категория:Френски филолози]]
[[Категория:Френски фолклористи]]
[[Категория:Френски езиковедиетнографи]]
[[Категория:ПарижаниФренски езиковеди]]
[[Категория:Членове на Македонския научен институт]]
[[Категория:Слависти]]
[[Категория:Балканисти]]
[[Категория:Парижани]]
[[Категория:Българисти]]
[[Категория:Френски езиковеди]]
[[Категория:Русисти]]
[[Категория:ФренскиПарижки етнографиуниверситет]]
[[Категория:Парижани]]