Ханибал Барка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 40:
Няколко години след смъртта на баща си, през 221 пр.н.е. той е избран за предводител от войниците в Иберия. Покорява редица иберийски племена и през 219 пр.н.е. [[Обсада на Сагунт|превзема град Сагунт]], съюзник на Рим, с което избухва [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]].
През [[218 пр.н.е.]] извършва преход от [[Картахена|Нови Картаген]] през [[Пиренеи]]те, южна [[Галия]] и [[Алпи]]те в [[Италия]]. [[File:Marcia di Annibale (218-202 aC).png|left|thumb|Походът на Ханибал през [[Алпи]]те по време на Втората пуническа война (218 - 202 г. пр.н.е.).]] В течение на три години нанася няколко тежки поражения на римляните (в битките при [[битка при Требия|Требия]], [[битка при Тразименското езеро|Тразименското езеро]], [[битка при Кана|Кана]] и др.) и вдига на въстание срещу тях не само галските племена от долината на река [[По]], но и голяма част от римските съюзници в Южна Италия. Успява да привлече на страната на Картаген гръцкия град-държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|македонския]] цар [[Филип V]]. Поради тактическото превъзходство на Ханибаловите войски, Рим се отказва да търси решително сражение. Вместо това използва надмощието си в човешки и материални ресурси, за да изолира Ханибал и да неутрализира един по един съюзниците му. През 211 пр.н.е. Ханибал губи главния си италийски съюзник – град [[Капуа]] в [[Кампания]]. Две години по-късно римляните завладяват друг град, отцепил се от съюза им - [[Таранто|Тарент]]. Картагенските войски са разгромени и прокудени от Иберия и Сицилия, а [[Древна Македония|Македония]] е принудена да сключи мир. Опитът на брата на Ханибал, [[Хасдрубал Барка]], да повтори похода му от Иберия през Алпите завършва с разгром в [[битка при Метавър|битката при Метавър]] (207 пр.н.е.), след което Ханибал е принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров. През 203 пр.н.е. напуска Италия и се завръща в Северна Африка (днешен [[Тунис]]), за да брани Картаген от нашествието на римляните. В [[битка при Зама|битката при Зама]] (октомври 202 пр.н.е.) е разбит от войските на римския проконсул [[Сципион Африкански|Публий Корнелий Сципион]] и нумидийския владетел [[Масиниса]]. В резултат на това поражение Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция, а Рим печели господстващо положение в Западното Средиземноморие.
След Втората пуническа война Ханибал се издига начело на Картаген. Избран е за ''[[суфет]]'' (титла, съответстваща приблизително на римския консул от това време) и прокарва редица административни и данъчни реформи. През 195 г. пр.н.е. е принуден да бяга от родината си, тъй като политическите му противници призовават Рим за подкрепа срещу него. Намира убежище в държавата на [[Селевкиди]]те в източната част на Средиземноморието. Подпомага сирийския цар [[Антиох III]] във [[Римско-сирийска война|войната му срещу римляните]] (192-188 г. пр.н.е.). След поражението на Антиох едно от мирните условия, поставени от Рим, е екстрадирането на бившия картагенски водач. До края на живота си Ханибал е принуден да бяга първо в [[Крит]], по-късно в [[Армения]] и накрая намира убежище във [[Витиния]] (северозападна [[Мала Азия]]). След като научава, че царят на Витиния се е съгласил да го предаде на римски емисар, Ханибал се самоубива с отрова. Така през [[183 пр.н.е.|183 г. пр.н.е.]] в древното пристанище Либиса (дн. Дилишкелешъ в [[Гебзе]], на 50 км източно от [[Истанбул]]) умира великият картагенски пълководец и един от най-гениалните стратези в историята.
| |||