Подлог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м подреждане
малко повече теоретичен контекст + форматиране
Ред 1:
В [[граматика]]та '''подлогът''' е главна [[част на изречението]], за която е характерна преди всичко [[топикалност]], т.е. подлогът е това, за което се отнася информацията в изречението. Това е съпроводено с набор от морфологични и синтактични признаци. Подлогът обикновено контролира [[съгласуване]]то на [[сказуемо]]то: например в изречението ''"Иван отглежда крави."'', сказуемото ''отглежда'' се съгласува по лице и число с подлога ''"Иван"'', а не с [[допълнение]]то ''"крави"''. Подлогът обичайно е и [[привилегирован синтактичен аргумент]]: например в две последователни прости изречения подлогът на второто може да се изпусне, ако съвпада с подлога на първото: в изречението ''"Иван се сбогува с всички и излезе."'' подлогът на ''"и излезе"'' е изпуснат, защото съвпада с подлога на ''"Иван се сбогува с всички"''.
 
В езиците с [[номинативен строй]] (каквито са повечето езици в Европа, вкл. [[български език|българският]]) подлогът получава [[именителен падеж]] и обикновено съвпада с [[агентивност|по-агентивния]] [[аргумент (лингвистика)|аргумент]] на [[предикат]]а, т.е. той отговаря на въпроса кой върши действието. В езиците със синтактична [[ергативност]] подлог е най-често по-малко агентивният аргумент.
 
ВъвСред отделните теоретични направления не съществува консенсус за това дали подлогът е валиден като концепция за синтактичните системи на всички езици. В [[Функционалнарелационна граматика|функционалнатарелационната граматика]], несинтактичните всичкиотношения езицикато иматподлог подлози:и допълнение са сред първични понятия, катона ''подлог''които исе ''допълнение''гради неостаналата сачаст необходимиот втеорията. анализиранетоВ разновидностите на граматическите[[генеративна процесиграматика|генеративната вграматика]], тяхразвити от [[Ноам Чомски]], подлогът е вторично понятие, изводимо от изреченската конфигурация, но въпреки това универсално. Според някои [[Функционална граматика|функционални теории]]<ref>като граматика на ролите и референцииите, вж. {{Харв|Van Valin|1997}}</ref> съществуват езици, за анализирането на които не са необходими понятия като ''подлог'' и ''допълнение''. Такива езици са например [[Каннада|канарски]],<ref>{{Харв|Bhаt|1991}}</ref> [[мейтей]]<ref>{{Харв|Bhat|1991}}</ref> и [[класически тибетски]].
 
== В Българския език ==