Граматика: Разлика между версии

Съвременната граматика води началото си от [[Древна Индия]] през [[желязна епоха|желязната епоха]] и се поражда във връзка с изучаването на древните свещени химни, наречени [[веди]]. С течение на времето и развитието на езика в Индия медитеведите постепенно станали неразбираеми. Това налага нуждата от старателно изучаване и тълкуване на текста в тях и благодарение на това възниква староиндийската описателна граматика.{{Източник}} Староиндийската граматика е емпирична по своята същност. Тя анализира и описва езиковите форми и така ги подлага на почти анатомическа трактовка. Всяка една от думите се дели на основните ѝ съставни части  – корен, основа, наставка, окончание. Поради тази причина граматиката на староиндийски се нарича с термина ''vyakarana'', което в буквален превод означава „разлагане“. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на [[Яска]] от [[6 век пр.н.е.]] и санскритската книга на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около [[4 век пр.н.е.]]. В граматиката на Панини са представени доста сведения за староиндийската фонетика, като така в тази област „Аштадхяи“ стои по-високо от старите гръцки и латински граматики.

Подобно на Индия, в Гърция интересът към езика и свързаните с него проблеми възниква във връзка с тълкуването на старите (и превърнали се отчасти в неразбираеми) литературни текстове. От изучаването на езиковите проблеми са се интересували и древногръцките философи [[Демокрит]], [[Хераклит]], [[Аристотел]], [[Платон]]. Интересували са се от въпросите за произхода на езика, произхода на отделните [[дума|думи]], отношенията между мисъл и език, между предметите и имената, с които са наричани. Аристотел разделя думите на три категории – име, глагол и съюз. Поставя и начало на понятията падеж и род. Последователите на [[стоицизъм|стоическата школа]] създават термини за голяма част от граматическите категории. Те установяват гръцките названия за редица граматически термини. След 3 век пр.н.е. се наблюдава значително развитие на учението за граматиката, като тласък на това дават александрийската и пергамската школа. Първата гръцка граматика е създадена от представителите на александрийската школа  – [[Аристарх Самотракийски]] и неговият ученик [[Дионисий Тракийски]], и се нарича „[[Граматическо изкуство]]”.

Терминът граматика (на старогръцки  – grammatikē, на латински  – grammatika) първоначално е означавал „[[писменост]]“. Терминът възниква от означението на старогръцки  – téchnē grammatikē, на латински  – ars grammatika, означаващо „писмено изкуство“. Връх в развитието на гръцката граматика се достига при [[Аполоний Дискол]] и неговия син [[Елий Херодиан|Херодиан]] от [[2 век пр.н.е.]] Те разработват граматична система, която стои в основата на съвременните граматики. Гръцките граматици установяват граматичните понятия и категории.

Интересът към въпросите на граматиката са наследени от римляните, благодарение на Древна Гърция. Подобно на гръцките, и римските граматици разработват въпросите на своя език. Сред най-известните са латинските граматики на [[Елий Донат|Донат]] и на [[Присциан]]. Латинските граматици превежат граматическите термини от гръцки и разработват някои нови положения. Например термините граматика, фонетика, лексика, синтаксис, аорист са от гръцки произход, латинските термини индикатив, актив, пасив, перфект са буквални преводи на гръцки термини, които днес са използвани от науката.

През [[Средновековие]]то граматиката е едно от [[Седем свободни изкуства|Седемте свободни изкуства]] наред с [[реторика]]та, [[диалектика]]та, [[аритметика]]та, [[геометрия]]та, [[астрономия]]та и [[теория на музиката]]. Като част от [[тривиум]]а тя се е преподавала като основна дисциплина в университетите. До края на 12-ти век са се ползвали основно къснолатинските учебници на [[Елий Донат|Донат]] и [[Присциан]].

Първата граматика на [[български език|българския език]] се нарича „[[Болгарска граматика]]“ и е издадена от [[Неофит Рилски]] през [[1835]] &nbsp;г. в [[Крагуевац]], столица на тогавашното [[Княжество Сърбия]].<ref>[http://www.macedonian-library.com/library.php?sec=1&cid=1&album=27&pid=34 Македонска библиотека], Снимки, документи и материали за историята на българите от областта Македония</ref>