Георги Вълкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
== Биография ==
Георги Вълкович е роден през [[1833]] в [[Одрин]]. Баща му е от богатия и влиятелен [[Копривщица|копривщенски]] род [[Чалъкови (род)|Чалъкови]]. Вълкович първоначално учи в [[Пловдив]], а през [[1857]] завършва Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След завършването си работи като [[хирург]] и преподава във Военномедицинското училище. През [[1860]]-[[1863]] специализира хирургия в [[Париж]], а през [[1865]] за кратко е главен лекар в Централната болница в [[Дамаск]]. През [[1870]]-[[1871]] е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През [[1872]] Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От [[1875]] е дописен, а от [[1884]] - действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] ръководи военната болница, разположена в [[Ниш]] и [[София]]. След започването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през [[1877]] е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.<ref name="tt">{{ташев|99-100}}</ref>
[[Файл:Eastern Rumelia Directorate.jpg|дясно|мини|350п|Първият Директорат на [[Източна Румелия]], Пловдив, 1879. Седнали: 1. [[Йоаким Груев]], директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. [[Гаврил Кръстевич]], главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. [[Александър Богориди]], генерал-губернатор, 4. генерал [[Виктор Виталис]], началник на милицията и жандармерията, 5. [[Тодор Кесяков]], директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик [[Наум Никушев]], адютант на губернатора, 2. д-р [[Адолф Шмит]], директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.]]▼
В България Георги Вълкович става един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]]. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание ([[1879]]), I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание ([[1882]]-[[1883]]). През 1879 е [[Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради|директор на земеделието, търговията и обществените сгради]], а през [[1881]] - директор на пощите и телеграфите на [[Източна Румелия]]. По време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] е [[министър на външните работи и изповеданията]] (1881-1883) и председател на [[Държавен съвет|Държавния съвет]] (1883).<ref name="tt"/>
[[Файл:BASA-161K-3-2933-1-Georgi Valkovich.JPG|ляво|мини|250п|Портрет на Вълкович]]
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през [[1885]] Георги Вълкович е управител на военните болници. През [[1886]] става директор на [[Александровска болница]] в София. През [[1887]] е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на [[Стефан Стамболов]] политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.<ref name="tt"/>
▲[[Файл:Eastern Rumelia Directorate.jpg|дясно|мини|350п|Първият Директорат на [[Източна Румелия]], Пловдив, 1879. Седнали: 1. [[Йоаким Груев]], директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. [[Гаврил Кръстевич]], главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. [[Александър Богориди]], генерал-губернатор, 4. генерал [[Виктор Виталис]], началник на милицията и жандармерията, 5. [[Тодор Кесяков]], директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик [[Наум Никушев]], адютант на губернатора, 2. д-р [[Адолф Шмит]], директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.]]
На 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 година Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград при [[Убийство на Георги Вълкович|атентат]], организиран от [[Наум Тюфекчиев]], и умира два дни по-късно, на [[26 февруари]] [[1892]] година.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 48-52 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Той е погребан в Пловдив.<ref name="tt"/>
| |||