Анна (Великобритания): Разлика между версии

| управление = [[8 март]] [[1702]] - – [[1 август]] [[1714]]

След смъртта на [[Уилям III]], Ан която е дъщеря от протестантския брак на Джеймс II и самата тя е протестантка, е достоен наследник на короната. Самата тя няма конфликт с Парламента, но е принудена да присъства редовно на заседанията на правителството, за да държи под контрол доведения си брат си [[Джеймс Франсис Едуард Стюарт|Джеймс]], който е претендент за короната. Най-важното конституционно дело през царуването на Ан е пълното обединение на [[кралство Англия]] и [[кралство Шотландия]] в една държава - – [[кралство Великобритания]] (Ирландия е присъединена към този съюз през 1801 г.).

Характерната черта на Стюартите да разчитат на своите любимци се проявява при Ан. Нейната най-голяма довереница е Сара Чърчил, която има огромно влияние върху кралицата. Съпруг на Сара е [[Джон Чърчил, херцог Марлборо]], който печели няколко победи над французите във [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. Ан и Сара са неразделни. Сара грубо използва своята власт над кралицата и често я оскърбява публично. Междувременно консерваторите правят Абигейл Хил камериерка в кралския двор, за да осигурят нуждата на Ан от обич и съчувствие. Откакто Ан е привързва към новата си камериерка, се октрива въпросът за наследството на короната, което води до разгорещен спор между Ан и Марлборо. Връзката на Ан и Чърчил се разпада и въпреки победите на херцога , той е отстранен от държавна служба, а Сара е игнорирана за сметка на Абигейл Хил.

Много от конфликтите в Англия са резултат от зараждането на двупартийната система в управлението: [[тори]] (консерватори) и [[виги]]. Двете партии се борят за мнозинство в парламента и контрол над Ан. Възпитанието ѝ като Стюарт я кара да приеме кандидата на консерваторите за наследник на короната - – доведения ѝ брат ѝ Джеймс, но в крайна сметка тя приема кандидата на вигите: Хановерския граф Георг, по късно [[Джордж I (Великобритания)|Джордж I]].