това в миналото е носело неговото име. Днес селото се именува на [[Вълчан войвода]], който действал с дружината си в цяла Странджа планина .
<!-- == Религии == -->
Хората изповядват източно православие, като в селото функционира църква, построена през 1848 г.Съществуващият преди това православен храм е опожарен и предприемчивите тагаревци побързали да изградят нова църква на мястото на старата.Тя е изгоряла пак през 1900-таг. И пак е възстановена.Селото е подходящо за селски туризъм.От тракийски могили, некрополи и керамика може да се съди, че в землището на днешното с.Вълчаново е имало още преди Хр. тракийско селище в местността Добрана.От юг, запад и север го е обикаляла Ленищенската река. В селото и около него имало достатъчно извори.По-късно, след Хр.,в същата местност възниква славянобългарско селище, което просъществувало до към края на ХVI в.отначало то, забутано в горите на Странджа, не било обезпокоявано от турците. ноНо след 1600 г. турците започнали да вземат от тук момченца от 6 до 10 години за еничарски корпуси, както и момичета на 15-16 г. за Султанските хареми. поради това, а вероятно и от чумна епидемия, селото се разпръснало на 20-30 места из горите. На тяхно място в къщите, ливадите и нивите дошли турци-юруци с овчи стада.между тях най много овце имал Тагар бей. Изградил кошари и кашли в местността Съището. пазарил овчари и земеделци измежду българите и постепенно създал [[чифлик]] наемна работна ръка от раята.Около чифлика в м. Юрта се завърнали 20-30 български семейства и създали второ по ред селище. Наблизо край селото минавал главния път от [[Карнобат]] и [[Айтос]], през Бей махле (с.[[Светлина (Област Бургас)|Светлина]]) Карабунар (гр.'''[[Средец (град)|Средец]]'''), [[Факия]] и Бунар Хисар за Цариград.Този път е най ползваният от чуждестранни търговци, военни, пътешественици.Естествено той бил използван и от турската армия. Не достигнали обаче силите и влиянието на Тагар бей да опази жителите на селото от посегателствата на турския аскер.през 1871 година в село Тагар-кьой се построява светско училище същевременно и свещеник бил поп Тодор.След Освобождението учител е Петко Вандалов, след него-Вълчо Генсузов, после Тодор Ников, завършил Гимназия в [[Сливен]] заедно с поп Коста от с.Факия и дядо Благо от с.[[Заберново]], детски поет.Около 1900-та година се построява нова училищна сграда в селото, която поема светския си път на развитие, както образователното дело в Освободена България.
